Прочетен: 4198 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 29.02.2008 20:06
Заминавам. Закъде...и аз не знам. Всъщност знам- отивам в Гандиа, област Валенсия, но единственото, което знам за града е, че в него живеят много българи. Което, честно казано, за мен не е никакъв плюс.
Седя на автогарата и си чакам автобуса. Вали. Шегувам се с изпращачите, че Малага тъгува, плачейки за мен. Но мисълта за очакващите ме 11 часа на една седалка пропъжда всяко желание за шеги. Никак не обичам да седя толкова време на едно място, освен ако не съм пред компютъра си. Нарочно съм избрал нощният курс с надеждата, че поне част от пътя ще прекарам в сън. Но това само при условие, че имам късмет да съм до прозореца, за да мога удобно да се облегна на него.
Автобуса пристигна. Дребна изненада- автобусите са два и шофьорите не знаят кой е номер 1 и кой- 2. Чак сега забелязам, че на билета ми пише кола номер 1. Така или иначе трябва да чакам. След няколко минути проблема е разрешен и се качвам търсейки мястото си. Малшанс. Моето място е откъм пътеката, а на съседната седалка спи жена, отпуснала се удобно на прозореца до нея. Лицето и е покрито с шал. Млада ли е?... Стара ли е?... Испанка или чужденка?... Кой знае... А и няма никакво значение.
А автобуса тръгва. Дъжда продължаша да мие тъмните и пусти улици... Пратих ношогодишни картички...интересно дали са ги получили... скоро няма как да узная... Заминавам!
05.01.2008
03.03.2008 12:08
03.03.2008 12:10
Falconder...
(отговор)
Притисната от мисли и тъга
аз в нета търся те отново..
невидима за всички,търкулва се сълза-
с майчината обич от теб търси тя следа.
И няма те,но...ето редoвe-
нов разказ си изписал на листА
описал си и онзи рейс
оставил ме без теб в ноща.
И az помня капките дъждовни
с тях заваля и в моята душа...
Лъчите слънчеви са днес отровни..
Когато се завърнеш,сине,щe са топлина!
05.06.2008 18:56
2. zaprehoda
3. Вeско Петров
4. Breathe
5. Felixkotkov
6. Naire
7. Bapha
8. Любим линк
9. Любим линк
10. dorichela
11. Snooper
12. grandoman
