И ето дойде март месец и аз реших да споделя една легенда за появата на мартениците. Информацията съм я събирал преди години от интернет с идеята да направя сайт за мартениците, но така или иначе остана само работен вариант. Но това са маловажни неща.

   Да се окичиш с мартеница на 1 март е чисто български обичай, чиито корени се крият в дълбока древност. За това са различни и легендите, разказвани за произхода на този традиционен обичай. Ето как обяснява появата на мартеницата една от легендите:

     Синовете на Кубрат - Баян, Кортаг, Аспарух и Алцек тръгнали веднъж на лов заедно със сестра си Хуба. Когато достигнали брега на Дунава, петимата видели сребърен елен. Стъписани от погледа му те не се решават да насочат стрелите си към него. Еленът тръгва и отвежда групата, която неизменно го следва, на място, където има брод. Тогава синовете на Кубрат се сещат за похода към Константинопол на своите предшественици Ирник, Бузан и Зъбер Кхан.
     В този момент долита птица, която им донася лоша вест: основателят на Велика България- Кубрат, лежи тежко болен и в предсмъртните си часове иска да види синовете сии да ги предупреди, че нишките между отделните български общности никога не трябва да се разкъсват за да се запази новосъздадената българска държава. Синовете му обещават,че ще пазят България.
     Скоро след смъртта на Кубрат обаче, хазарите нападат земите на Велика България. Техният каган Ашина успява дори да плени дъщерята на Кубрат- Хуба, и да я отведе в покоите си. Той обещава на братята да им остави земята, ако сестра им го приеме за господар. Хуба обаче не иска по този начин братята да избират между нея и страната си и затова решава да се самоубие, но пазачите успяват да я спасят.
А братята поемат по различни пътища, въпреки съветите на баща си. Котраг се отправя на север, а Аспарух, Кубер и Алцек-на юг, за да търсят земя за своя народ. Тайно те поддържали връзка с Хуба и и обещали, че ако намерят та кава земя ще и изратят хабер и златен конец вързан за крачето на птица.
     Веднъж един орел, изпратен от Аспарух, кацва на прозореца на Хуба. Тя разбира знака и тайно, заедно с брат си Баян, напуска палата на Ашина. Когато стигнали брега на Дунава и започнали да търсят брод,за да преминат на отсрещният бряг, дъщерята на Кубрат завързва за крачето на орела, който трябва да им покаже къде е бродът, бял конец. Другият му край трябвало да държи Баян. Точно в това време преследвачите ги настигат. Когато Баян пуска орела да литне, стрелата на врага го улучва. Белият коец, който той продължава да стиска здраво в ръка, става червен от кръвта му. Накрая бегълците със сетни сили стигат до Аспарух. Той отдава последна почест на умиращият си брат, като взема бяло- червеният конец и с парченца от него закичва всеки един от воините си.
     Оттогава още ние- българите, се закичваме с бели и червени конци в първият ден на месец март. За да може нишката, която ни свързва, никога да не се разкъса.

     Вярва се и в едно неопределено зло в природата, което се сабуждало чрез пролетта. Някои го определят като болест, но не посочват някакви конкретни белези. Средство срещу тази лошотия се смята червеният цвят, от които тя бягала. Затова от 1 март, който се приема от народа за началото на пролетта, се простират пред домовете червени престилки, пояси, прежди,черги- "да бяга лошотията". Тази опасност заплашвала най-вече младежта (малките деца, агнета, ярета, телета, кончета), поради това на 1 март вързват ръцете на децата и шиите и опашките на животните червен конец, наричан мартеница. Тя се носи от децата докато пристигнат щъркели или лястовици, а след това се слага под камък и на следният ден се гадае за здравето по това, каква животинка или друго нещо има при нея. 
     Ако намерели мравки, вярвали че през годината ще се родят много агнета. Ако имало червей, очаквали добър приплод при конете, ако имало божа кравица - считали че кравата ще роди женско теле. По това коета намерели под камъка момите гадаели какъв ще бъде бъдещия им съпруг по професия. Мравките означавали овчар, а божата кравица - земеделец. Освен за гадания, мартеничките се използвали и за лекуването на различни болести, затова жените ги скътавали до следващия март. 
     Освен това на този ден се извършват някои обредни действия, които имат за цел да прогонят злото и да привлекат доброто, да подпомогнат възродителната сила на природата.
     Рано, преди изгрев слънце, на 1 март стопанката почиства къщата и двора с думите: "Бълхи вън, ние вътре". От събраната смет пали огън, който децата надскачат по 3 пъти, едновременно с двата крака, като наричат: "Бягайте бълхи, змии и гущери!" 
В днешно време повечето от тези обреди не се практикуват.Но млади и стари продължават да се кичат с мартеници. Този обичай в последните десетилетия прерасна в една от любимите разпространени в градове и села традиции да се честити настъпването на пролетта, като пазарът се наводнява от изкусно направени мартеници.
Някога изработването на мартеница е ставало от жените в семейството рано преди изгрев слънце на 1 март. Днес има малки цехове, които целогодишно работят мартеници (най-вече детски). С наближаването на 1 март търговците отрупват витрините на своите магазини с най-разнообразни мартеници. Сега мартениците се купуват, за да се подаряват.
     Традиционната мартеница се прави от червен и бял вълнен конец. те се усукват поотделно наляво, след което двата конеца се свързват и отново се усукват - този път надясно. Мартеничният конец е винаги усукан, защото според народното вярване "непревъртян конец не е мартеница". За мартеница се използва главно вълнена прежда, по-рядко памучна, копринена или коноп. Днес мартеницата се носи най-вече на гърдите, като гривна на ръката или като гердан на шията.

     Още в стари времена простичкият мартеничен конец започва да се украсява. Към него се прибавят изрезки от дрянови клонки, черупки от охлюви, бобчета, бадемчета, а по-късно парички, синци, пайета, мъниста и др. Настъпва промяна и в същинската част на мартеницата. Тя става по-голяма. Оформя се вече като различни по вид и форма съчетания от бяла и червена прежда - като цветя, като куклички, пандели и др. Украсата с други материали все повече се увеличава. В някои краища на България се добавят и сини и/или жълти конци и/или мъниста. 
     Изработването, подаряването и носенето на мартеницата в старата българска традиция се прави с магическа цел. Мартеницата се възприема от тогавашния българин преди всичко като амулет, който трябва да прогони злото и да привлече доброто: "Ако турим мартеница, всичко ще е наред, ако не турим - някоя беля ще стане".
  
   Мда, традициите не са това, което бяха, както се казваше в една българска реклама.

Благодаря ти! Не знаех легендата за произхода на мартеницата от синовете на Кубрат. Веднага я приемам за най-вероятна (не ми пука дали е вярно или не)!!!
Истината е, че е само българска и ме е яд, че търговци поръчват евтини мартеници в Китай. Това е кощунство. Аз си купувам само от хора, които зная, че са ги правили самите те! Защото сме българи!!!

ЧБМ! Обичам да надничам в твоя блог.

Винаги си добре дошъл/дошла.{:

Отдавна не бях чела за тази легенда. Навремето имах и детска книжка с тази легенда. Беше много хубаво илюстрована.