Няма ги приятелите...

   Няма го мотора...

   Ограден от една страна с голи скали, които, въпреки своеобразната си красота, са си просто голи скали....

   ...с красивият, но сякаш безкраен океан от друга...
   Тръгвам на разходка за да разсея главата. Все пак не съм мазохист и никак не си падам по депресиите..
   Как беше онази фраза- „Ако живота ти поднесе лимон- направи си лимонада!”
   Та така, на мен живота ми поднесе изненада.
   Върях си тъжен по пристанището, правейки снимки на кофти светлина...

   ...питайки се, защо ли си давам труда, като знам, че няма да станат хубави...

   Гледах птиците...

   ...те пък гледаха към мен...
   И се чудех /за пореден път/ какво ли би било, ако можех да летя...

   А какво се чудеха пък те...нямам никаква идея..
   Вървях си аз и си тананиках онази стара песен... Вървях един следобед...без цел и посока...вървях, а беше пролет...и ега ти изненадата, пред мен микробусът на група българи, с които се запознах преди около 2 години в Торремолинос, изпълняващи песни на Бийтълс....

    ...както и самите те в разгара си...
    Докато изпълняваха ‘”Yellow submarine” крана изкара подводницата от водата...

   Е, оказа се оранжева, но да не му придиряме толкова...
   Малко след това заваля и всичко трябваше да се прибира.

   Благодаря ви пичове, че ми върнахте настроението. За мен бяхте страхотни.
   И така, постепенно, денят си замина с този прекрасен залез..

   Депресия ли? Туй пък какво е