Прочетен: 5627 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 20.06.2008 22:37
На 10тина киломертра от брега, скрито в полите на планината, се намира малкото селце Михас, област Малага.
Всяка година в това малко селце се провежда един от безкрайните испански празници- Feria de los Pueblos- Празник на народите. Участват множество страни, като акцента в случая пада на храните и националната музика.
Всяка страна има своя собствена палатка, но за съжаление тази година палатките бяха малко. Само 25 страни са дошли да участват, докато миналата година са били над 60. Естествено,и тази година българите не пропуснаха празника и бяха на линия.
А къде ти българска палатка без хоро....
Една готина германска бабичка от съседната палатка показвa, че също може да играе хоро. Е все още е рано и страстите не са се разгорещили достатъчно. Единственото, което не ми хареса е, че България бе представена оново основно от бирата и кебабчетата...И то при тази богатя кухня с която разполагаме...Но както и да е.
За разлика от българие, уругвайцие бяха заложили на големите скари.
Прекрасна гледка. Спечелиха ме изцяло.
Нашите съседи, гърците, също бяха там, но така и не разбрах с какво се представят, знам само, че гръцка музика не чух.
И докато белгийците залагаха на своята бира...
...и колоритна носия...
...кубинците бяха зарязали своята палатка...
А сега на по текила в Мексико...
Мексиканката зад нас беше много любезна, предоставяйки ни по собствена инициатива тези две сомбрерота, за да се снимаме с тях. Така както гледам, моето май е накриво. Но пък текилата беше добра.
С падането на ноща страстите се разгорещяваха и танците на сцената, началото на които съм изпуснал, започнаха отново с горещото изпълнение на 2 красиви колумбийки.
Под звуците на страстните латиномелодии алкохола взе да показва своите рога.
Но пък им е весело на хората...
След колумбийките на сцената се качиха мароканците. Признавам си- никак не ги обичам. В началото ме дразнеше много звука на тяхната музика, а танца на ханъмата не ми направи никакво впечатление. Има много българки, танцуващи по- добре от нея на тези ритми. Но след няколко минути на сцената излезе един танцьор, който наистина ме впечатли.
Как успяваше да се върти така без да спира... да върти тези поли около себе си... Наистина е красиво. Само че, на мен само от гледката ми се завиваше свят...
Някои нашенци също не се сдържаха да ударят един гюбек под ориенталските ритми...
А някои ги гледаха като изтървани...
А това е оператора, който ни смъмри, че тресеме скелето и не може да снима. Прав си беше човека, ама нашенец да се въздържи под ритмите на кючека... за съжаление тук такъв рядко се среща...
Дойде ред и на аржентинците, които се отсрамиха с по едно страстно танго.
С нетърпение очаквах момента на сцената да излязат красивите ирландки. За съжаление сцената беше конструирана изключително некадърно, както сами можете да видите, и голяма част от танците, особенно ирландските, загубиха голяма част от своето очарование.
За съжаление и самите снимки не станаха много добри, но такива са възможностите на апарата с който разполагах.
Времето минаваше неусетно и със съжаление разбрах, че няма да мога да гледам изпълненията на бразилците и последвалата заря. Така е, когато човек е зависим от чужд транспорт...
На тръгване, минавайки покрай кубинската палатка видях как танците се вихрят без да спират...
И докато пред палаатките на Индия и Хонг Конг почти нямаше хора...
...гладниците масово се събираха пред тези на Аржентина...
...Уругвай...
...които по рано през деня ме заплениха с великолепните си скари...
...и Полша...
...от които си хапнах едни вид прекрасни сърми. Полякинята любезно ми обясни, че знае какво са българските сърми и са много вкусни, но тяхното не е същото, защото не използват ориз. Но вярвайте ми, незнам с какво бяха, но ми се усладиха страшно много.
И с последен поглед към разрушената църква си потеглих тъжно към вкъщи.
А догодина, живот и здраве, мисля пак да съм там.
P.S. Знам, че бях обещал да ви покажа, как се празнуват тук Нова Година и Великден, за което трябва да ви се извиня. Посто обстоятелствата тук така се стекоха, че нямах възможност да присъствам на тези празници. Но за това пък скоро очаквайте разказ за един друг празник, който се празнува единствено и само в област Валенсия. А дотогава- усмихвайте се по- често.
P.S. А да- образът с жълтата фланелка на снимките не съм аз.
Но това, което си ни представил е много колоритно като събитие...Пъстро, шарено, наситено с танци и настроение...:)
Наистина с любопитство разгледах снимките!...:)
Благодаря ти:))
Очаквам още снимки от Испания!:)))
Nishto, jivot i zdrave- dogodina moje i da ida.
2. zaprehoda
3. Вeско Петров
4. Breathe
5. Felixkotkov
6. Naire
7. Bapha
8. Любим линк
9. Любим линк
10. dorichela
11. Snooper
12. grandoman