Постинг
21.09.2009 01:42 -
Планинска разходка
Автор: voinyt
Категория: Туризъм
Прочетен: 5555 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 10.10.2010 16:33
Прочетен: 5555 Коментари: 9 Гласове:
19
Последна промяна: 10.10.2010 16:33
И ето пак на път, макар за кратко. Днес паля колата и отивам да се разходя до Комарес, село на около 20-25 км от Малага, но не по брега, а навътре, по баирите, които тук минават за планини. За селото не знам почти нищо, освен, че моя колега е оттам и отвреме навреме го споменава, Но пък тези кратки споменавания разпалват любопитството ми. Пък и отдавна искам да видя едно типично андалузко село.
Пътят до Малага минава бързо- все по магистрала. Но там започват мъките. От Малага до Комарес пътят е добре асфалтиран, но тесен точно колкото да се разминат 2 коли и се вие в поредица от остри завои нагоре. За човек непознаващ пътя, скорост над 40 би била самоубийство. По пътя нагоре спирах 2 пъти, но не за да почивам, а за да направя няколко снимки. Първият път исках да снимам един хотел буквално насред нищото...
...което не му пречи да разполага дори с басейн. Мисля че тук водата за басейна я карат със цистерни.
Вторият път снимах гледката която се открива по пътя, за да не ме питат моите познати, защо тъгувам по гъстите родопски гори:
Двете снимки са правено съответно отдясно и отляво на пътя, който тук се вие по тясното било на един от баирите. Но пък въпреки пустоша не липсват желаещи да живеят на подобно усамотено място:
Многобройни къщи, подобна на тази, са накацали навсякъде по хълмовете. Много от тях имат и басейни. Просто не ми се иска да знам как са докарали дотук вода и електричество. Във всеки случай никъде не видях далекопроводи, каквито имаме в България.
На същото място снимах и тази табела...
...която най- мръснишки ме подлъга, че почти съм стигнал до селото. Ама се оказа, че има още около 10-тина километра...
Но накрая стигнах и до там:
Всъщност една от причините да реша да посетя селото точно днес бе фиестата на англичаните, за която ми спомена моят колега. Доколкото разбрах правителството давало на кмета определени пари за празници и иска от него да ги изхарчи за празници. И човека си върши работата съвестно, тази година му останали малко пари във фонда и решил да зарадва англичаните които живеят наоколо. Така че паркирах колата пред загражденията и до централният площад стигнах пеша- на около 3/4 минути, селцето е малко. Но пък имат голяма сцена, на която певец изживявайки се като Елвис Пресли изпълняваше куп хитови за англичаните песни:
На тях определено им харесваше, някои дори затанцуваха:
След певеца имаше шоу с папагали, но него не съм го снимал, нали покрай работата си съм го гледал стотици пъти...
На самата фиеста обаче не се задържах поради две причини.
Първо- не беше нищо особено- сцената, три шатри, ядене и пиене.
Второ- веднага надуших, че селцето е и туристическа атракция.
Оказа се, че преди векове селото е било мюсюлманско и се е казвало Комарес Мюсюлман, но след възвръщане на териториите си от арабите, испанците са харесали местенцето и са се нанесли директно. От самите араби не е останало почти нищо- няколко табели, обясняващи кое къде е било, като тази...
...както и една възстановена площадка от някогашните крепостни стени, откъдето се открива прекрасен изглед към селото:
До нея може да стигнете оттук...
...или оттук:
Едно от нещата, които ме впечатлиха е детска площадка, която не очаквах да открия в такова малко село...
...и въпреки че е малка, това не и пречи да има и собствена чешмичка...
...а земята се оказа покрита с камъчета, в началото ми бяха заприличали на стърготини.
Улиците в самото село са доста тясни...
...но пък това не им пречи да са изпълнени със зеленина:
На едно място видях и бочнати в саксии домати и чушки, но пропуснах да ги снимам.
А тук една скала хитро вмъкната в конструкцията на къщата, нещо което видях няколко пъти там:
Разхождайки се по криволиещите сокаци открих и едно малко, тихо площадче...
...в дъното на което се вижда статуята, посветена на празнуващият човек. Изобщо, в тази част на Испания, празниците заемат много сериозна част от живота на хората.
Но както обикновено става при повечето пътувания, фотоапарата изведнъж се оказва почти без батерия и не можах да направя още много снимки. Акъла (кое?) ми не го побира, как все забравям да я презаредя... Но пък за финал успях да направя още 2/3.
И така неусетно времето ми напомни, че вечерта съм на работа и се запътих към колата и обратно в големият град.
Послепис: Забравих да спомена, че случайно се натъкнах на гробищата. Снимах ги за да ви ги покажа, защото в България няма много такива, все пак сме традиционно православно- християнска държава:
Пътят до Малага минава бързо- все по магистрала. Но там започват мъките. От Малага до Комарес пътят е добре асфалтиран, но тесен точно колкото да се разминат 2 коли и се вие в поредица от остри завои нагоре. За човек непознаващ пътя, скорост над 40 би била самоубийство. По пътя нагоре спирах 2 пъти, но не за да почивам, а за да направя няколко снимки. Първият път исках да снимам един хотел буквално насред нищото...
...което не му пречи да разполага дори с басейн. Мисля че тук водата за басейна я карат със цистерни.
Вторият път снимах гледката която се открива по пътя, за да не ме питат моите познати, защо тъгувам по гъстите родопски гори:
Двете снимки са правено съответно отдясно и отляво на пътя, който тук се вие по тясното било на един от баирите. Но пък въпреки пустоша не липсват желаещи да живеят на подобно усамотено място:
Многобройни къщи, подобна на тази, са накацали навсякъде по хълмовете. Много от тях имат и басейни. Просто не ми се иска да знам как са докарали дотук вода и електричество. Във всеки случай никъде не видях далекопроводи, каквито имаме в България.
На същото място снимах и тази табела...
...която най- мръснишки ме подлъга, че почти съм стигнал до селото. Ама се оказа, че има още около 10-тина километра...
Но накрая стигнах и до там:
Всъщност една от причините да реша да посетя селото точно днес бе фиестата на англичаните, за която ми спомена моят колега. Доколкото разбрах правителството давало на кмета определени пари за празници и иска от него да ги изхарчи за празници. И човека си върши работата съвестно, тази година му останали малко пари във фонда и решил да зарадва англичаните които живеят наоколо. Така че паркирах колата пред загражденията и до централният площад стигнах пеша- на около 3/4 минути, селцето е малко. Но пък имат голяма сцена, на която певец изживявайки се като Елвис Пресли изпълняваше куп хитови за англичаните песни:
На тях определено им харесваше, някои дори затанцуваха:
След певеца имаше шоу с папагали, но него не съм го снимал, нали покрай работата си съм го гледал стотици пъти...
На самата фиеста обаче не се задържах поради две причини.
Първо- не беше нищо особено- сцената, три шатри, ядене и пиене.
Второ- веднага надуших, че селцето е и туристическа атракция.
Оказа се, че преди векове селото е било мюсюлманско и се е казвало Комарес Мюсюлман, но след възвръщане на териториите си от арабите, испанците са харесали местенцето и са се нанесли директно. От самите араби не е останало почти нищо- няколко табели, обясняващи кое къде е било, като тази...
...както и една възстановена площадка от някогашните крепостни стени, откъдето се открива прекрасен изглед към селото:
До нея може да стигнете оттук...
...или оттук:
Едно от нещата, които ме впечатлиха е детска площадка, която не очаквах да открия в такова малко село...
...и въпреки че е малка, това не и пречи да има и собствена чешмичка...
...а земята се оказа покрита с камъчета, в началото ми бяха заприличали на стърготини.
Улиците в самото село са доста тясни...
...но пък това не им пречи да са изпълнени със зеленина:
На едно място видях и бочнати в саксии домати и чушки, но пропуснах да ги снимам.
А тук една скала хитро вмъкната в конструкцията на къщата, нещо което видях няколко пъти там:
Разхождайки се по криволиещите сокаци открих и едно малко, тихо площадче...
...в дъното на което се вижда статуята, посветена на празнуващият човек. Изобщо, в тази част на Испания, празниците заемат много сериозна част от живота на хората.
Но както обикновено става при повечето пътувания, фотоапарата изведнъж се оказва почти без батерия и не можах да направя още много снимки. Акъла (кое?) ми не го побира, как все забравям да я презаредя... Но пък за финал успях да направя още 2/3.
И така неусетно времето ми напомни, че вечерта съм на работа и се запътих към колата и обратно в големият град.
Послепис: Забравих да спомена, че случайно се натъкнах на гробищата. Снимах ги за да ви ги покажа, защото в България няма много такива, все пак сме традиционно православно- християнска държава:
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
Много красиво!
11.10.2009 16:00
11.10.2009 16:00
Благодаря за разходката!:)
цитирайДаам... супер си беше ;) С теб си е винаги приключение! И да не ме забравиш за Ронда :)
цитирай
3.
анонимен -
Razael
20.10.2009 16:13
20.10.2009 16:13
Невероятно е! Но много пусти ми се струват тези хълмове, липсват дърветата, определено зеленината е голям минус.
цитирайда, пусто е, но и в това си има чар. Обичам Испания.
цитирайСтрахотен постинг!
Благодаря от сърце!:)
цитирайБлагодаря от сърце!:)
Наистина има какво да научим обикаляйки света , а тези които си седят в дома от толкова добър постинг например|!Поздрави!
цитирайИ аз Благодаря за разходката :)))
цитирайИспанците са с такъв темперамент, че имам усещането, че при тях е вечна фиеста, както и при бразилците.
Благодаря, за хубавите снимки и" разходката"!:)))
цитирайБлагодаря, за хубавите снимки и" разходката"!:)))
и....снимките...всичко!
цитирайТърсене
Блогрол
1. Ламбо
2. zaprehoda
3. Вeско Петров
4. Breathe
5. Felixkotkov
6. Naire
7. Bapha
8. Любим линк
9. Любим линк
10. dorichela
11. Snooper
12. grandoman
2. zaprehoda
3. Вeско Петров
4. Breathe
5. Felixkotkov
6. Naire
7. Bapha
8. Любим линк
9. Любим линк
10. dorichela
11. Snooper
12. grandoman