На всички ви се ходи на сафари нали? И сега се чудите къде ли в Африка ще ви заведа? Сетихте ли се? Да? Да, да, ама не! Щот ще ви водя на сафари в Испания. Мда, и такова животно има, не слушайте шопа с жирафа.
   За парка Selwo Aventura  в Естепонa бях слушал много, само че все нямах възможност да го посетя- когато имах пари- нямах време, когато имах пари и време- нямах кола, нито кой да ме закара. Та ми се наложи да почакам, докато имам в наличност и 3те условия. Мда. 
   Естепона се намира на около 80 км от Торемолинос. Парка се намира малко преди него и може лесно да го пропуснете, ако не знаете за него. Всъщност на 500 метра (+/-) от отбивката има един камион, боядисан като зебра, на който пише че трябва да завиете на дясно, но лесно може да го подминете, защото се намира в локалното платно.
   Въпреки това аз зная къде отивам и нямах проблеми.

   Това е входът към парка, а в дясно са касите. Билетчето струва 24.50 +  3 за колата. Дадох ги с удоволствие и в последствие никак не съжалявах.

   Табела с карта на парка на входа. Вие сте червената точка, ако не знаете.

   Мхм, касите съм ги поразмазал малко...А това дървеното и квадратно нещо е кошче за боклук, има ги навсякъде.
   Влизайки в парка ви посрещат две дами, желаещи да ви снимат. Ако искате- снимате се, те ви дават едно талонче и  с него в някой от магазините на парка можете да видите снимката си и да я закупите, ако ви хареса. Имайте предвид, че струва 10 евро.
   В началото не ми направи особено впечатление, очаквх нещо съвсем друго, а се оказах в голям парк с разхвърляни клетки с животни и детски кът. Всъщност беше си красиво, просто приятно направена и украсена зоологическа градина, но нали уж дойдох за сафари...

   Абе мога да си мрънкам колкото си искам, но това коте е просто прекрасно... Е, заградено е от 2 реда мрежи...

   А този приятел упорито отказваше да го снимам. Ама какви рога има само...

   Но пък те нямаха нищо против.

   За пръв път виждам толкова голяма игуана на живо.

   Кой? Къде? Как? Винаги на пост!

   Местенце за почивка...



   ...и езерце насреща.



   Чорба манджа, чорба манджа, боб, фасул! Айде на обядаааа.



   Красавец. И си го знае...

   Хм...къде ли се е скрила...

   ...а ето я!



   Това си е мое, ако си гладен- да си си носил!











   Гладна съм!

   Да, ама е мой ред!
   Я, най сетне това, което очаквах- тук има спирка за камиони...

   А сега малко по- сериозно. Паркът е разделен на 3 основни зони, първата от която ви показах и има 3 начина да го обиколите.
   1. Пеша, не ви препоръчвам, поне на отиване.
   2. С коне- удоволствието е 18 евро. Може би следващият път.

   3. С горепосочените камиони.
   Така че, вместо да се правя на аристократ, чинно се качих на рампата и закачах моя си превоз до втората зона.

   Компания не липсва.
   Потеглйки, камиона се изкачва по хълма по един страшно тесен път. Стигайки на върха пред вас се разкрива прекрасна гледка към целият парк, за съжаление съм от неподходящата страна на автобуса. Шофьора спокойно обявява да не се тревожим от предстоящият стръмен склон и че  при нужда парашутите са под седалките. Не видях някой да не поглежда под седалките...





   Слизайки от хълма с въздишки на обекчение (на мен не ми стигаше въздух от жега да въздъхна, как успяха тези хора...), започна истинското сафари.

   Абсолютен непукист!







   Носим си ги с гордост!

   Абе май съм бял на черни райета...или е обратното...мхм...


 

    Мостче- оттук минават пешеходците.

   Не ме гледай, горещо е.
   Връткаме едно кръгче и стигаме до следващата спирка, където откривам къщичка с нощни животни и терариум. От нощните животни не можах да снимам почти нищо, защото стъклата отарзяваха светкавиците.









    Бухали са, не се чудете.



   Пещерата на Батман. Не бе, на прилепите да кажа. Стотици са и летят толкова бързо, че на снимката дори като точки на излиза... както виждате изглежда празно...



   Да видим „змиярника”

   На последната не и личат много размерите, но беше чудовищно голяма.
   След терариума реших да видя какво още може да се види на тази спирка от маршрута.





   Красота.
   И изведнъж...

   ...лешояд... Оказва се, че съм дошъл точно навреме, за да гледам шоуто с рлите, което се прави веднъж на ден. Бегом нататък да видим за какво става дума. Конкуренция все пак...
   Коментаторът беше ужасно скучен, но затова пък птиците бяха прелестни.

   Наричат тази птица боклукчия, защото е единствената приспособила се към живота в големите градове. Съвсем спокойно скача в кофа за боклук и след това излита с плячкат си.

   Вид орел.
   Има също и сокол, чийто номер е да скача от глава на глава. В същото време минава жена, която ви прави снимка със сокола на главата. За съжаление в случая беше забранено да снимаме, а моята снимка не е в дигитален формат.
  И като за край- кралят на птиците.





   Още е малък- тежи само 3 кила. За съжаление не ми позволиха да взема ръкавица и да се снимам с него, а да седя до някой, който го държи...просто ще ми е тъпо. Все пак нали с подобни работя.


 

    Лешоядите. Закъснях да ги видя в полет.

   Оттам минахме преди малко. Мхм, оттук не излежда толкова стръмно.
   Ха, тук има и бенгалски тигри.



    Да не беше стъклото, щях да те поканя на обяд...





   Тук също има разположени маси за почивка, както и пицария, но тъй като не съм уморен, нито гладен- хайде отново на камиона. Но с него ще продължим след кратка почивка, защото май се унесох. До скоро.