Днес отново бях замалко в един парк, намиращ се в Торремолинос, който посещавах преди 2 години /приблизително/. Преди ми се струваше леко изкуствен, беше все още нов и прекалено подреден, но с удоволствие забелязах, че през годините се е сдобил със своя душа. Затова реших да го покажа и на вас, макар снимките с които разполагам да са малко поостарели.

   Паркът е наречен “La Bateria” , което /доколото схванах/ оначава .в случая/ батарея, тъй като през 1937 година тук са били разположили оръдейна батарея, която да пази града по море. Просъществувала до 1957 година под различни имена, но оръдията и за последно са използвани през 1951.



   Предполагах, че паркът е направен в чест на някоя важна битка, която се е провела тук. Действителноста се оказа далеч по- проста. Просто кметството на Торремолинос е решило да напомни за част от своята история създавайки парка.

   От своя страна, липсата на епична битка изобщо не е попречило да бъде създадено нещо красиво.

   В парка се намира и малко езерце, в което спокойно можете да се разходите с лодка, цените са 1 евро за половин час, ако си спомням правилно.

    Не е рядкост неуки гребци да  вкарат лодката под водните струи. Настава едно суетене и викане от страна на спътниците...Забавата е пълна.

    Говорейки за фонтани- това че в езерото има два, не пречи да има и други из парка.





   Из целият парк има беседки, подобни на тази, в които можете да починете, а при ветровито време- да затворите със стъклени врати и да се наслаждавате на гледката без да ви тормозят повеите на вятъра, който тук е доста силен понякога.



   И тъй като все пак трябва да има връзка с името си- има си и ъгъл посветен на оръдейната батарея. Това е наблюдателната кула, на която може да се качите с асансьор или пеша. Както ви душа желае. А гледката отгоре си струва. 



   И разбира се- оръдията. Макар да ми направи впечатление, че са повечко, от тези, които са описани каато монтирани на съответното място през 1937. Ама нищо сега, нека има да се катерят децата.



   Част от гледката. Някога тук долу не е имало къщи, за да не станел фал при тренировъчните стрелби и да не пострада нечий дом.



   През това окопче, се влиза в помещение под самата кула, където са складирали боеприпасите.



   А оттук се слиза в бункер, изкопан в скалата, откъде наблюдателят е коригирал огъня на оръдията.

 

   През амбазурите.



   Паркът, гледан от кулата.



   А някой е написал ода за парка...забележете- за самият парк, не за историята, която го създава. Още не съм го чел между другото. След първият куплет реших, че ми звучи тъпо. Нооо разни хора- разни интереси.



   Персоналът на парка си пърпори по някакви си свои дела. 
   


  Сигурно чистят кошчетата, които са снабдени дори с пепелници. Доста е чисто, нещо доста нетипично за испанците /поне тези в Андалусия са големи мърлячи, добре че местната „Чистота” е на ниво и поддържат/. 

   А навсякъде из парка са разхвърляни тонколони, маскирани като големи камъни, откъдето се лее постоянно музика.



   За съжаление не съм се сетил да ги снимам и тази е единствената снимка, на която може да видите една от тях.

   Zona Infantil, т.е. детският кът. За да стигнете до него, трябва да пресечете мостчето, прехвърлено над реката.







   Към днешно време, ветропоказателят на голямата пързалка е боядисан в бяло и червено.  Оградите са боядисани в жизнерадостни, ярки цветове, а по земята е разстлана специална имитация на трева, която да омекотява ударите от евентуални
падания.





   И тъй като вече направих една пълна обиколка на парка /за съжаление има неща, които не съм ви показал, трудно е всичко.../, изпил съм си кафето /от машина и в движение, в самоят парк няма заведение...всъщност наблизо няма никакви заведения/, време е да си ходя, но първо през тоалетната, защото кафето си казва тежката дума. 



   Е това е за днес. Още една усмихната разходка.