Прочетен: 7025 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 29.12.2010 15:14
Всъщност преди да потегля се опитах да изровя малко информация за острова. До момента познанията ми за Канарските острови бяха доста бегли. Всъщност основното, което знаех е, че са желана туристическа дестинация на много европейци, в това число и доста сънародници.
Изненадващо не открих много информация за острова. Дори при Стойчо, съждателят на patepis.com, има само един единствен пътепис. Почти същото беше в испанските източници, които разрових.
Всъщност научих някои нещица. Като например, че острова е от вулканичен произход и в реалност си е една магмена пустиня, където хората с много труд са успели да се установят през вековете. Както и че живота на острова е полиян много силно от творчеството на един човек на изкуството- Цезар Манрике /Cesar Manrique/.
За пръв път чувах за него, оказа се, че човека е свършил доста работа из Испания /и не само/ като художник, скулптор, архитектура на сгради и някои паркове. Затова реших като начало да ви запозная с него и неговата къща- невероятна смесица между местната архитектура и природата.
Значи решено, купих карта, взех колата и тръгнах. Естествено загубих се като пич по пътищата на остров широк има няма 50 км и дълъг нямам идея колко. Докато си четях табелите по пътя, твърдо уверен, че ще се справя сам, подминах къщата на човека дори без да забележа табелата, скрита заради някакъв строеж.
Като споменах път и строеж- по някаква стран причина островът е останал почти незасегнат от пътната лудост развихрила се последните няколко години в Испания и цяла Европа. Тук пътищата са доста остаряли, макар все още в добро състояние.
Та както и да е, както си джитках кат пич, облечен в панталон и риза, карайки раздрънкан, 20 годишен ван, видях табела, водеща към монумента на селянина /Monumento del Campesino/, създаден от сеньор Манрике. Освен това, както вече знаех, наблизо се намира и музеят на селянина, така че, хванах здраво тресящият се волан, дадох мръсна газ и със скороста на отпаднал стар бизон потеглих в съответната посока.
Монументът от разстояние.
Така се случи, че денят беше облачен, отвреме навреме слънцето изпращаше по някой заблуден лъч, пробил път през облаците, така че снимките са малко мрачни.
Монументът отблизо.
Както и стълбите, виещи се около него.
Всъщност нямам идея с какво този монумент олицетворява селянина, освен камените полукръгове измежду палмите, изградени около него. На тях ще се спра по нататък, те са специфични за острова. Но по самият монумент не видях поне една кирка, поне една лопата...нещо което да свърже, в бедният ми мозък, монумента с отруденият селянин. Мне, не открих. Изкуство, какво да го правиш...
Около монумента има оградено място за паркинг, покрит със вездесъщият ситен, черен камънак, покриващ почти целият остров.
От високото се вижда и музеят на селянина, заедно със заведението, в което можете да седнете да пийнете и хапнете, на преден план.
И така, да видим що за музей са направили на бедният човек и колко ще ме отръскат, за да го видя. Като му гледам размерите съм твърдо убеден, че ако поискат 10 евро, ще се врътна, ще се кача на болният, стар бизон и ще си бия шута оттук.
Пътечката, водеща към музеят. Вулканични скали, вулканичен чакъл. Туй то, човек ще рече, че острова е вулканичен. :Р
Засилих се да слизам по тези стълби, но се оказа, че водят към ресторант. В последствия се оказа изход от музея, ама кой да ти знае...
Входа към музеят, доста лоша снимка между другото.
А да, оказа се че входа е безплатен. Затова – да се образоваме.
Музеят се помещава в двуетажна къща, построена в обичайният за острова архитектурен стил.
Като и гледам размерите, богат селянин ще да е бил.
Хората влизаха и започваха огледа на музеят въртейки се отдясно наляво, обратно по часовниковата стрелка, ама аз нали съм си българин /Бе тея ли ще ми кажат откъде ще минавам бе, м**** *** ****, ай сиктир/, та си завъртях наобратно. Първото което ми направи впечатление обаче, е ето тази дупка в двора...
Има си хас да не я забележа при тези и размери... Но реших да я оставя за накрая. Така че- към първата отворена врата..
...която се оказа пълна с глинени фигури. Какви са те, питате вие. Нямам идея, ви отговарям аз. Нямаше никой който да ти обясни. Нямаше табелкки, нямаше брошурки, нямаше пояснителни надписи...нищо...просто стая, пълна с глинени фигури.
Е, какво пък, поразгледах ги и хайде нататък.
И се озоваваме в помещение с бъчви. Толкоз. Няма надписи. В близост се намира магазинче за местно вино, хвана ме срам да го снимам, заради продавача. Добре, че вече малко информиран и знам, че тук се произвежда вино, единствено по рода си. Предполагам от него продаваха и в магазинчето. Още не съм се престрашил да го пробвам.
Следващо помещение / пояснения йок, естествено!/
В крайна сметка, музеят е на селянина, не на гражданята.... /да не се обиди някой, няма търпя в блога ми спорове от сорта кой селянин и кой копа картофи/
Добре че съм интилюгентно мумченци, та схванах, че става дума за уреди за мелене.
Какво точно са мелели /мляли?/ не е ясно. Ама важното е мат`риал да има.
Така че, да видим какво още ни очаква в този музей. Пък и какво да се оплаквам, пари не съм давал...
Тази стая е посветено на производството на кожени изделия. Бедно, бедно...
Туй пък изобщо не смятам да го коментирам... Изкуство, какво да го правиш /повтарям се, знам/...
Оттук се качваме на вторият етаж. В първите две стаи /зали звучи прекалено високопарно за това място/ бяха изпълнени с макети на църкви, намиращи се на острова. Скрити са под стъклени похлупаци, затова и снимките не станаха много добре. Но ето ви някоя друга..
И оттам в последната зала, посветена на глинени фигурки, изобразяващи различни методи на мелене на зърно. Естествено пак зад витрини, така че снимките пак не се получиха особено добре...
Забелязвате ли? Тук вече има табелки...аз така и не се опитах да ги чета де, но пък скулптурните групи говорят сами за себе си /за разлика от онези голямите в първата стая.../
Абе на кой му е хрумнала идеята, че при толкова къртовски труд, човека ще си се усмихва...я някой да го прати малко на нивата с мотиката...
И така, с тази последна зала приключих разглеждането на музеят. Има също така и малко магазинче за сувенири в което няма почти нищо, така че се насочих към голямата дупка в двора.
Хайде надолу, към украсен с вкус вход на пещера.
Пещерата обаче се оказва просто изграден тунел с ниши по стените, снимките на които излязоха доста кофти...
...и се оказваме в ресторанта...
И поемаме навън, където ни изпраща един кактус...
За къщата на Цезар Манрике- следващият път, че май стана прекалено дълго...
Така че, засега, запътвам се към гореспоменатият бизон и тръгвам да я търся.
Постарал си се :))
27.11.2010 16:07
Да не си се заразил от много четене, знаеш на кого :)))
И да знаеш, че като гледам пейзажа, чак се чудя какво са мелили и кожообработвали ;) Фигурките са готини :)
И не дочаквайки разказа да свърши - вероятно туристите са от типа " летище-плаж-летище" - за по седмица толкоз:)
Пиши, пиши :) Интересно ми стана :)
Относно пейзажа- вярвай ми, една седмица съм вече тук и също не мога да открия какво, аджеба, са обработвали. Ама чух че имало бая лозя наоколо, ще ги потърся скоро.
Майка ми ги беше наобиколила преди време, аз още не съм, но и това ще стане някой ден :)
27.11.2010 19:24
27.11.2010 19:26
Незнам защо излизам анонимна?! Погледна. В профила съм си?!
27.11.2010 19:27
Незнам защо излизам анонимна?! Погледна. В профила съм си?!
http://stihiq.blog.bg/ - аз съм, тази, която е "анонимна"
2. zaprehoda
3. Вeско Петров
4. Breathe
5. Felixkotkov
6. Naire
7. Bapha
8. Любим линк
9. Любим линк
10. dorichela
11. Snooper
12. grandoman
