Прочетен: 11888 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 29.12.2010 15:14
Най-накрая открих къщата, построена върху 30 000 квадратни метра терен, покрит със застинала лава.
Част от къщата.
Може би не е зле да кажем 2/3 думи за самият Цезар Манрике.
Роден на острова през далечната 1919 година, който повлиява силно на изкуството през следвашите години. Следва и се дипломира в Академията на изкуството в Мадрид, като още преди да вземе дипломата си, вече е известен и извън Испания. Живее и твори на много меса из Европа, докато през 1964 не се установява за по дълго в Ню Йорк. Близкото познанство с американските скулптури и художници повлияват много силно творчеството му след това.
През 1966 се завръща, вече за постоянно, на Ланзароте. Точно по това време започва да се засилва туристическото присъствие на острова, което кара някои от жителите да се притеснят за запазването на природата /природа?/ и културата му. Цесар взима присърце проблема и дълги години се бори за включването на острова в списъците на Юнеско. За съжаление така и не разбира за успеха си- островът е включен като природен резерват под егидата на Юнеско през 1993, но самият той умира 1992.
През годините, прекарани на острова, отваря нова страница във своето изкуство, свързващо природата и изкуството в едно. От днес нататък всички негови творения са феерична смесица от изкуство и природа.
Едно от тези творения е самата му къща.
Входът към къщата. Билета е 8 евро и не съжалявам за нито цент от тях.
Строителството на самата къща е започнало през 1966 година, веднага след завръщането си на острова. Построена е върху 5 въздушни мехура, образувани във вътрешноста на застиналата лава. Построена е на 2 етажа, около 1800 кв. метра обитаема площ, както и 1200 кв. метра градини и тераси и още 2900 кв. метра паркинг.
Като се замисля, за да си построи такъв паркинг, доста народ трябва да му е идвал на гости...
Част от градините.
Всъщност от входа за къщата до самата къща се стига за около 15 минути, 4-5 от тях за ходене, останалите за гледане и снимане. {:
Тази скулптура е наречена „Енергията на пирамидата” и е част от цяла серия скулптури посветени на вятъра. Всъщност цялата конструкция от пирамидата нагоре се върти под напора на вятъра. Много е красиво.
Там не знам какво има, но влизането е забранено.
Ето я най сетне и самата къща. Както можете да видите си има всичко- място за почивка на сянка, кафене, тоалетни...
Влизайки през входната врата отдясно се открива едно малко и красиво аранжирано дворче...
…където, от земята, се подават короната на дърво...
На първият етаж не съм снимал почти нищо, няма кой знае какво да се види, освен някои творби, които реших, че са негови, а се оказа, че е частна колекция от различни художници. В листовката са споменати имената на Cuixart, Chirino, Gerardo Delgado, етц...Ако ви говорят нещо.
Помещенията са широки, добре осветени, благодарение на големи, панорамни прозорци.
На мен лично не ми харесват изобщо, но качвам 2/3 снимки за любителите.
...както и гледката от нея.
От терасата се влиза в поредица от 4 стаи в които не съм снимал, нямаше почти нищо в тях, освен някои списъци на негови произведения, както и няколко снимки на скулптури и градини, които е създал.
От последната стая излизаме на малка тераса, откъдето започва стълбище, водещо към долният етаж.
Който, както ви споменах по- горе, е изграден в естествените кухини останали в базалта след втвърдяване на лавата.
Кухините са с широк отвор в тавана, позволяващ проникването на дневната светлина, както и живота на растенията. Това е стволът на дървото, чиято корона се вижда в малкото дворче до входа.
Градинката е малка, но много красива. Атмосферата, която създава, предразполага към отпускане.
Издълбаните в скалата тунелчета свързват отделните кухини. Ширината им е точно колкото да мине един човек. Всъщност за някой по- висок и широкоплещест ще е доста неудобно.
Тунела от градинката ни извежда в първото помещение, наречено бялата стая, сами виждате защо. Стаята е красива, но някак си малко студена. Липсва уюта, който, предполагам, е съществувал, когато е било обитаем салон, а не част от музей.
Следващият тунел ни води до червената стая...
...която, поне според мен, е много по приятна. Наоколко се разнася тиха музика, стил chill out. Изобщо, много приятен кът, ако напитките не са забранени с удоволствие бих взел едно кафе и да го изпия вътре. На разположение на туриста също има диванчета, на които може да се разположи, а стълбите, които се виждат дъното, се изкачват до салона на първият етаж, близо до кухнята.
Минавайки по следващият тунел се оказваме в двора, аранжиран с много вкус.
Широка пътека води към барбекюто, а още по вляво, скрито зад стена от растения...
...се намира това пръятно ъгълче, където с удоволствие бих обърнал по бира с приятели.
Разбира се, има си и басейн, по скоро декоративен, отколкото за къпане.
С последен поглед към този красив двор и кактуса, спускащ се отгоре...
...и влизам в следващият тунел...
...където са намерили място две малки, вградени в скалата, градинки...
...последвани от по- големи...
И се оказваме в последната „подземна” стая, която не ме грабна с нищо.
Всъщност от цялата къща, дотук, най- много ми допаднаха червената стая и двора.
Поредният тунел ни извежда отново на горното ниво, където се оказваме в бившето ателие на Цезар Манрике, обширно помещение с големи прозорци, където са разположени негови картини.
Част от застиналата лава е вградена в самото ателие.
На този скален къс се бори за живот един самотен кактус.
Още две картини за познавачите.
Както казах по- рано, този стил картини не ми харесват, затова минах през ателието без да го оглеждам подробно и се озовах в задният двор.
Входа на ателието, гледан от задният двор, който вече е на нивото на земята, за разлика от другият, с барбекюто и басейна.
Входът към женската тоалетна, в която също има огромен прозорец.
Тази стена, на заден план, доколкото разбрах е едно от последните му произведения. В случая не са използвани бои, картината е „нарисувана” с помоща на вулканични скали и керамични плочки.
Пълен с впечатления сядам да изпия едно кафе в малкото кафене, вградено в някогашнят гараж на къщата, заедно с малкото магазинче, откъдето можете да закупите картички и сувенири за спомен.
Къщата се поддържа от фондацията, която самият той създава още през 1982 година. Фондацията носи неговото име и е самофинансираща се благодарение на входа към къщата и някои други места, създадени от него, както и от продажбата на гореспоменатите сувенири. Тя се грижи за почти всички негови произведения на изкуството останали на острова.
Последен поглед към градините...
...и е време да си ходим.
29.11.2010 16:05
30.11.2010 10:13
01.12.2010 14:46
;) А картините и аз като тебе не харесах.
Еовин папаите...ех папаите...без тех за към кривата круша... :Р
09.12.2010 21:18
15.12.2010 08:50
08.07.2011 23:10
2. zaprehoda
3. Вeско Петров
4. Breathe
5. Felixkotkov
6. Naire
7. Bapha
8. Любим линк
9. Любим линк
10. dorichela
11. Snooper
12. grandoman