Прочетен: 6329 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 29.12.2010 15:14
Посоката е повече от ясна- Mirador del Rio, за който ви споменах предният път.
Както ви споменах mirador означава наблюдателна площадка, а Rio е думата за река. Та бях много любопитен да я видя тази река, защото за толкова време тук все още не бях видял дори поточе, за реки да не споменавам.
Речено- сторено. Станах рано /още в 10 часа...тцтцтц../ и подкарах на север. Какъвто съм си Калитко /надявам се все още си спомняте за овчарчето Калитко/ времето се оказа облачно.
За сметка на това ветрецът полъхваше приятно, нямаше никакъв спомен от вчерашната жега.
Пътем отскочих до Jameos del Agua с някаква бледа надеждица да открия загубената си лула, но тя /надеждицата/ беше грубо погребана на входа. Да се задави с вечерята си този, който си я е прибрал.
Скулптурата е творение на споменатият по- рано сеньор Манрике, който е и инициаторът за изграждането на тази туристическа забележителност.
Познати ме бяха информирали предварително, че входът е 6 евро, вътре имало само едно кафене и магазинче със сувенири, както и наблюдателните площадки, разбира се. Но ако мръднете малко по- вляво, можете да видите същата гледка, при това без пари.
Е, не че съм скръндза, но да дам 6 евро за нещо, което мога да видя за без пари... Поне едно кафе да влизаше в цената на билето, а то не, на всичкото отгоре цената му е космическа /Е, не чак космическа, ама 2 евро си е доста скъпо/.
За сметка на това гледката е страхотна. Оказа се, че няма никаква река, просто това е името, което са дали на протока, разделящ двата острова,
Островчето се нарича La Graciosa е обявена за национален парк. Има само 2 градчета /не че има и много място за повече/ и спокойно можете да достигнете с него с ферибот. А от площадката можете да го гледате и с телескоп. Срещу заплащане естествено.
Незнам дали има нещо интересно, в рекламните брошурки не споменават нищо, въпреки че е пълно с реклами от сорта на „Открийте La Graciosa” и точка къде се намират фериботите.
Бях се замислил да потъря пристанището и да се поинтересувам за цената на ферибота, но гледайки голите скали, желанието ми се изпари, напоследък ми идват нанагорно.
Докато си снимах, наблизо притича ей тази животинка, жал ми стана, толкова изгладняло животно виждам за пръв път в живота си, струва ми се...
Поразгледах скалите, спускащи се плавно към морето, на живо са много впечатляващи, уверявам ви.
На връщане предпочетох да поема по друият път, който достигаще до тук. Доста по тесен, без маркировка, но изглежда много примамливо в моите очи.
Пък и това е възможност да видя още нещо ново.
Изобщо не съжалявах в последствие. Вярно, отново голи скали, но цветовете са страхотни. Пък и слънцето ми направи усуга да се покаже за малко, та да подобри условията за снимане.
Пък и скалите, покрити с този сив мъх са прекрасни.
Предполагам, че щях да отнеса доста псувни, ако имаше кола зад мен, когато съзрях този масив, защото пътят е тесен и лекото разширение, на което спрях, го видях в последният момент, така че гумите бая поизсвириха преди да спра.
Обещах си ако мога някой ден, да паркирам колата някъде наблизо и да пробвам да го изкача.
Постепенно пътят изви към вътрешноста на острова и започна да се издига, което пък разкри прекрасна гледка пред мен.
Между другото, не знам дали съм споменавал, но тук пътищата са страхотни за мотористи. Вярно, не са в отлично състояние, на места асфалта е доста поизтъркан, но движението е доста слабо, гледките са страхотни, а и се намират доста завои, включително 180 градусови, изсечени в скалите, извисяващи се от двете ви страни.
За съжаление аз съм с кола, а място, където да се отбие кола йок. Така че снимки на тези красиви завои нямам.
Е, предполагам с повечко желание, можех да отбия малко по нататък и да се върна пеша с фотоапарата, но ме мързеше, а и облаците бяха понапреднали, та светлината беше кофти /страхотно оправдание за мързел/.
Но пък не можах да не спра да снимам тази красива панорама. Вдясно малко не съм ги напаснал, но пък си е красиво.
Малко по- нататък открих заведение с огромни панорамни прозорци, откъдето може да се насладите на същата гледка.
Обградено е със широки тераси. Вятърът бе толкова силен, че парапетите се тресяха целите от поривите му.
Недостатък бяха само доста мръсните стъкла...
...както и вътрешното оформление, което ми напомняше доста за закусвалните от комунистическите години на България.
Но пък кафето беше евтино, силно, точно както го обичам, а тортата плачеше за повторение.
На път за вкъщи се опитах да снимам и залеза. Тук това е нещо доста трудно, ако не си заел позиция предварително, защото слънцето залязва доста бързо. В рамките на 5/10 минути не си ли намерил подходящо място и ъгъл вече е късно. Но пък очите ми продължават да пазят спомена за великолепните цветове.
Беше един приятно изкаран ден. Скоро отново.
Страхотен си, Войне!
А по повод на управлението на блога - :))), незнам дали има по-глупаво поведение от това да работиш срещу себе си !?? , но не е лошо, глупоста на хората не ни остава да скучаеме - при това е и забавно. Нека дишат невзрачните човечета :)))))))
поздрави
31.12.2010 02:33
01.01.2011 13:02
Ан7 и на мен ми се сви, ама нямах абсолютно нищичко в мен...
03.01.2011 22:47
разбирам приятелю . . . приятно прекарване на всичките ти бъдещи пътешествия през новата година и повечко пари!! :D
2. zaprehoda
3. Вeско Петров
4. Breathe
5. Felixkotkov
6. Naire
7. Bapha
8. Любим линк
9. Любим линк
10. dorichela
11. Snooper
12. grandoman
