Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.12.2010 14:48 - Отново на разходка
Автор: voinyt Категория: Туризъм   
Прочетен: 5753 Коментари: 6 Гласове:
15


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   Туй то. Мине се не мине една година и отново е коледа. Само че тук, в Ланзароте, това почти не се усеща, затова реших, че ще се наспя като пич и на 26 пак ще хойкам. Целта ми бе националният парк Тиманфая. Звучи малко странно, но тук повечето имена са такива.
   Паркът заема една доста голяма част от острова и е основната забележителност. Намира се наблизо, може би 20тина километра, но то тук всичко е наблизо като се замисля..
   Докато карах в нужната посока се натъкнах на възрстен мъж, борещ се с карта. Спрях да видя дали не мога да му помогна. Оказа се англичанин, беше на, може би, 65-70 години и беше решил да разгледа парка. Оказало се, че днес няма автобуси /дали заради празника или защото е неделя- не знам/, а и трудно се намират таксита, това вече заради празника, та решил да стигне до парка пеша, неосъзнавайки реалното разстояние. Евала му правя. За 3 часа беше изминал 10 км и въпреки, че беше уморен, не мислеше да се откаже. Е, не го оставих да се мъчи пеша, така че си осигурих и компания.
   Малко преди самият парк имаше наредени десетки камили. Поради незнание решихме, че това е входа на парка.

image

   Пък и смятам за добра идеята да разгледам парка возейки се на камила.
   Оказа се, че разходката е 12 евро за камила, т.е. по 6 кинта на човек, кеф, евтино излиза.

image

   Излезе, че леко сме посгрешили. Това било само кратка, 10 минутна, разходка. Е нищо де, никога преди не се бях качвал на камила, макар да замислях една едночасова разходка с камила. Май засега ще отпадне.
   На върха на маршрута камиларя спря животинките и снима всеки със собственият му фотоапарат. Моят нали не е баш обикновена камера, та се засилих да му обяснявам, а човека със спокойно усмивка ме увери, че са професионалисти.
   На мен повече ми приличаше на обикновен човек от село, ама като се замислих с колко апарати прави снимки дневно...

image

   Принципно избягвам да качвам мои снимки тук /днес цели 2 пъти нарушавам правилото си/, но ми се ще да ви покажа Кен, голям веселяк и с изненадващо висока обще култура. Пък и за пръв път се запознавам с англичанин, който като чуе името ми веднага да прави паралел с древните императори и бившето име на Истанбул.
   Освен това открих още една причина, поради която камилите са наричани кораби на пустинята- когато си отгоре имаш чувството, че се намираш на кораб всред големи вълни, ама щом не ме хвана морска болест пак добре.

image

   Та свърши разходката и се запътих към парка. Оказа се на около 5км по нататък и можете лесно да го пропуснете, ако не внимавате. Вярно, на входа се намира тази статуя /и тя е на Цезар Манрике/, но я имаше на още 3/4 места по маршрута. Има и една малка будка от черен камък, откъдето може да си купите билет /8 евро/ и да продължите след като ви вдигнат бариерата.
   Продължава се по тесен, асфалтиран път още около 5км /направо не го мисля Кен как щеше да се оправи, ако не бях аз. Тукашните много много не спират на стопаджии/ и стигаме до голям паркинг, където се намира и известният ресторант  "El Diablo"

image

   Ресторанта, гледан отвисоко.
   Така и не се сетих да му направя снимка отпред. В дясната част е приютен магазин за сувенири /разбира се, че си купих един/, в средата са кухните, а вляво е самият ресторант, целият в огромни панорамни прозорци, през които се вижда доста голяма част от парка. А това отсреща е океана, не небето.
   Основната причина за известноста на ресторанта е неговата скара...

image

   ...която отвън изглежда като огромна пещ...

image

   ...а отвътре гледката е доста апетитна. Незнам защо, но от рекламките, които съм разглеждал, бях останал с впечатлението, че месото се пече над лава и бях много развълнуван от възможноста да я видя. Е, оказа се /за пореден път/ че съм в грешка. Но пък и така беше доста впечатляващо, защото под скарата няма огън, само двуметрова яма и месото си цвърчеше спокойно, нагрявано от адската жега, лъхаща от земните недра.

image

   Демонстрираха ни, как изсъхнал храст се самозапалва, сложен над дупка със същата дълбочина,. Демонстраторът спомена, че на 2/3 метра дълбочина температурата е около 200 градуса. Жегичка.

image

   Тези тръби, побити на около половин метър дълбочина, също служат за демонстрация. Пича изсипа по кофа вода във всяка, за около 2 секунди водата изригва оттам превърната във пара с впечатляващ звук.

image

   Честно казано не се сетих да направвя снимка на ресторанта, защото бях завладян от гледката.

image

   Единственият начин да се разгледа парка е с автобус, препоръчвам ви /от опит/ да не бързате да се качвате в първият ви попаднал, ако вече е позапълнен, автобусите тръгват на всеки 10 минути и по- добре да изчакате някой в който да се качите първи. Аз не се усетих, в последствие се оказах прекалено назад и от вътрешната страна, което затрудни доста опитите ми за снимане. Пък и поне да бяха измили стъклата ли....
   А, да не забравя, пазете си билетите от входа, само с тях можете да се качите на автобусите. Веднага ми мина през ума да се възползвам 2 пъти поне, но се оказа, че ги късат.

image

   Пътя през парка е доста тесен и неравен, така че е почти невъзможно да направиш снимка в движение- автобуса се клати във всички посоки, като подхвърлян от вълните кораб.  Днес май се опитват да ме накарат да си изповръщам закуската, ама не са познали- не съм закусвал, даже кафе не съм пил, да ги е яд!

image

   За щастие спираше на някои места та да щракнем по някоя снимка.
   Паркът всъщност представлява група вулкани, които изригват преди около 300 години и са покрили една голяма част от острова със застинала лава. 

image

   Гледката на кратерите е страхотна...

image

   ...и добре, че фотоапаратът има 30х оптично приближение, защото маршрута минава доста далеч от тях.

image

   Цветовете обаче са невероятни...

image

   ...а и е впечатляващо да видиш, как 300 години по- късно, живота упорито се опитва да превземе загубените си територии...

image

   До такава степен бях завладян от гледките, че почти не се сещах за фотоапарата в ръцете ми...

image

image

   …
ама се постарах да хвана туй- онуй де..
   Кен ми спомена, че тук е бил сниман някакъв стар филм с динозаври в който играе една много известна актриса...но не мога да се сетя в момента как се казваше...Филмът май се казва 1 000 000 D.C., сниман е около `67 година.  Мен ако питат терена е идеален и за филм за луната...
   Цялата обиколка продължава около 20 минути и кръгът завършва отново при ресторанта. Честно казано все още не ми се откъсваше от тази панорама, разкриваща силата на майката природа, затова останахме с Кен да пием по едно кафе, зареяли поглед към 170 квадратни километра вкаменена лава /някой спомена толкова, къде го намериха това голямо пространство на този малък остров../.

image

   На излизане /всъщност и на влизане, но тогава не ги забелязах/ ви изпращат тези скали, които, незнам защо, но ми заприличаха на руините на стара къща...
   Между другото стана добре, че решихме да пием с кафе, защото се загледахме в туристическата карта на Кен /която беше свръх неточна с разположението на пътищата, но пък ставаше за картина за украса.../ и видях, че наблизо се намират още две от забележителностите на острова. В последствие се оказаха 3, но третата беше малко изсмукана...как да е. Следваща точка- El Golfo.
   Незнам как да ви го опиша, почти нямам информация за него. Единственото, което мога да кажа е, че дотук някога се е провела епична битка между огън и вода /поне до този извод достигнах сам/. В крайна сметка водата е спечелила и в течение на дълги години е създала невероятна красота..

image

   Дъха ми спря пред гледката на тази скала...Предполагам жълтата навремето е била пясък, залят от тонове лава...

image

   Паркирахме колата и поехме пътека, разкриваща пред нас чудесата на природата...

image

   ...създадени с помоща на океана, който тук изобщо не беше мирен, въпреки отсъствието на вятър.

image

   Впечатляващо..

image

   Трудно е да го опишеш с думи, а камерата не може да пресъздаде красотата на тези цветове, нито пък да предаде усещането, създавано от тези разбиващи се във брега вълни... 
   Но и това е нищо в сравнение с главната забележителност...

image

image

image

image

   Доколкото разбрах езерцето, въпреки че е близо до брега, няма връзка /надземна/ с океана. Явно водата се прозежда през скалите, които и придават този красив зелен цвят. Още едно място, от което не ми се заминаваше.. Някакви си там скали, а? Да, ама какви скали само, черните ми приличаха на шоколад... Добре че този път си носех трипода, иначе щеше да ми се иска да се самоубия.
   Но пък на всяко хубаво нещо трябва да се сложи край, така че се върнахме при колата, наслаждавайки се пътем на силата на природата...

image

   ...и продължихме към следвашата точка от плана-
Los Hervideros. Няма точен превод на български, Означава нещо, в което ври течност...За себе си го нарекох Врящото гърне, тази асоциация изникна в главата ми...

image

image

   Вълните се разбиваха с невероятен грохот, някои от тях бяха с височина над 5 метра. Докато позирах, англичанина все ми викаше да изчакам, че да ме хване с по- голяма вълна...

image

   ...и тя дойде, единствената такава за единият час, който прекарах там. Въпреки че се намирахме на поне 10тина метра на вълните, тя бе толкова голяма, че ме заля изцяло. Мен и Кен, барабар с камерата. Усещането бе невероятно, а за късмет и камерата не се повреди.
   Над самите пещери има изградеи пътечки и тераси, от които можете да гледате отблизо, за деня бяха затворени, явно вълните бяха прекалено големи, но аз като послушно българче прескочих лентите и отидох да видя. Културният Кен също не можа да се удържи след като видя лошият ми пример и бяхме възнаградени дори с гледка в самата пещера...

image

image

   ...водата приличаше на мляко, с такава невероятна сила се разбиваха вълните...

image

   ...а веднага след мен семейство испанци решиха да нарушат правилата. Явно съм малко заразен... Минута по- късно удари още една голяма вълна, която ги окъпа целите...Е, поне не бях единственият.
   Отам потеглих към Salinas del Janubio, оказа  че са чисто и просто солници, добиващи сол, чрез изпаряване на океанската вода. Не беше нито красиво, нито забележително, дори не си направих труда да ги снимам, но се учудих, как от нищото, хората се опитват да направят туристическа атракция...
   А вярно, чак тук се сетихме да се питаме за имената си...
   Общо взето за мен беше един страхотен ден, надявам се да съм ви показал поне част от красотата на която можах да се насладя сам.

 

 

 

 




Гласувай:
15



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bizcocho - :) отвъд бариерата - при теб е нор...
29.12.2010 15:25
:) отвъд бариерата - при теб е нормалност :)))))
Благодаря ти, за разходката!
цитирай
2. анонимен - Koki strahotno e. Blagodarq, 6e ...
29.12.2010 16:15
Koki strahotno e.Blagodarq,6e 4akam sledva6iq ti reportag.Mnogo dobre opisano i predstaveno.
цитирай
3. spass - Впечатлен съм.
30.12.2010 15:29
Изумителна красота и невероятно усещане, дори като го разглеждам през твоите очи. Какво ли е наяве...
Благодаря ти!
цитирай
4. анонимен - kadife_
30.12.2010 18:14
Благодаря за прекрасната разходка!
За мен беше удоволствие!
На дамата, която ми изпрати този линк - сърдечни благодарности!
:)
цитирай
5. krotalka - Браво на теб!
31.12.2010 10:15
Хареса ми фоторазходката!
Весело посрещане на Новата година. Очаквам догодина още нови разходки!
цитирай
6. анонимен - metala12
15.02.2012 03:28
след 2 седмици и аз сам там.Кацаме на Фуертевентура и после с корабче до Ланцероте....сега знам какво ще посетя,мерси МНОГО за статията
цитирай
7. voinyt - SAMOTNIQT_VOIN
01.03.2012 19:58
Надявам се да си изкараш добре. На Фуертевентура също има места, които си заслужава да бъдат посетени, имай го в предвид.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: voinyt
Категория: Други
Прочетен: 732555
Постинги: 84
Коментари: 584
Гласове: 1936
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031