Докато бях в Гандия имах възможност да пообиколя с колелото и околните селца.За късмет си намерих и компания, така си е доста по- приятно.

   Едно от селцата, които посетих, се нарича Вергер /Verger/. Селцето е наистина много малко, поне половината бе само от лятни вили, които през по- голямата част на годината са празни.

   Както и от няколко хотела и бунгала.





    Тези тук, ако щете вярвайте, ама са на 2 етажа..    
      Има си и магазинче, което направо ми навява спомени за селските магазинчета от едно време...

    ...макар в България да не съм виждал пощенски кутии като тези...

   За пръв път тук видях поизоставена детска площадка...

   ...много тъжна гледка, наистина ми подейства много тягостно.

   Парковете също бяха някак си...тъжни...

   За сметка на това по цялата дължина на плажа растат тези красиви цветя.

   Често срещана гледка и този красив цвят...

   ...както и този /Кала се нарича, ако не се лъжа, нали?/.

   Пак там снимах и това дърво. Жълтият килим под него са цветовете на детелината. Много е красиво.

   В рекичката, вливаща се в морето, плуват бая големи рибоци.
   Като цяло, селцето е много приятно за хора търсещи спокойствието. Освен това е близо до Гандиа, така че можете спокойно да работите там.
   При една от разходките ми имах късмета да попадна точно на някакъв техен празник.

   Улицата /само главната уличка, виждате, не е голяма, селцето е наситина малко/ беше покрита със сено и сергии.

   Сергиите бяха красиви...

   ...а артикулите разнообразни. Повечето си бяха направо произедение на изкуството.

   Красота.
   Сеното на земята имаше двояка цел- едната явно беше заради магаренцата...

   ...на които можете да качите децата си да се разходят /по- лесно се чисти/.
   Но основната- явно да подпомогне да се пресъздаде духът на средновековието,  с което явно беше свързан празника.
   Имаше си дори магьосник...

  

   ...който, обаче, си пушеше съвсем съвремена цигара.
   Това, което най ме впечатли бяха соколарите...

   ...представящи буквално цяла колекция от хищни птици...

   ...кой да ти предположи тогава, че след по-малко от 3 месеца, самият аз ще работя с подобни птици. Тогава обаче бях запленен от тях /и все още съм/.

   Всички продавачи се бяха постарали да се облекат подобаващо за такъв празник.

   ...макар че като се замисля, за арабите с тяхната чайна тези дрехи са колкото средновековни, толкова и съвремени.
   Имаше и малко площадче с наредени средновековни игри, много деца се бяха залепили за тях, дори и на мен ми бяха интересни, някои виждах за пръв път.
   Малко снимки направи тогава, сполетя ме редовното ми проклятие, когато попадна на интересно за снимки място- останах без батерия. /между другото упорито обмислям, напоследък, идеята да си купя резервна батерия/.
   Обаче преоткрих за пореден път, че е по- добре празниците да се прекарват в малките селца, хората а много по- спокойни, атмосферата е страхотна, а и виждайки всички усмивки наоколо разбираш, че те наистина се наслаждават на всичко това. Това е нещо, което в големите градове,, напоследък не се забелязва. В забързаното ни ежедневие, сред задръстванията и проблемите, които са ни налегнали, някак си забравяме да се веселим и все по- често ни се налага да използваме алкохол, за да можем поне да се отпуснем.

:) Привет от мен! Обичам разказите от скитосванията ти! :)

И аз и аз!! :):):)

Интересно дали тези малки магаренца могат да носят дебелаци като мене :))))
Страхотна разходка!!!

Мисля си че това е празника Сан Антони който беше миналата събота,и в нашето малко градче го празнувахме искамисе да ти прикача още няколко снимки на совите но не знам дали ще успея.Май към този коментар няма как да стане.ей сега ще ги побликувам.А Гандия всяка зима става много тъжна и пуста.

Мне, празника беше някъде в периода март- април.

Успя отново ;) Благодаря!