Ровейки се в спомените си от времето, което прекарах в Гандия, не мога да не спомена Дениа. Разходката ще бъде малко кратичка, поради липса на достатъчно материал за показване.
   Дения е едно прекрасно градче, на около 10км след Вергер. Разстоянията са доста неточни, имам само смътни спомени оттогава, а в момента нямам достъп до интернет за да ги проверя. Помня, че ми отнемаше може би час- час и половина да мина разстоянието Гандия- Дения с колело.

   Готиното е, че част от маршрута минава по този път, запазен специално за колоездачи. Голяма част от останалият път може да се мине по специални велосипедни алеи, вървящи успоредно на пътя и отделени от него със светлоотразителни пластини, вградени в асфалта.

   Пътя минава покрай един разсадник, където можеше да се види това огромно маслинено дърво. Никога не бях виждал толкова голямо...

   Изобщо тук навсякъде е доста озеленено.
   Всъщност не са много нещата, които мога а кажа и покажа за Дения. С изненада забелязах, че снимките от там са доста малко.

   Градчето е малко, известно с яхтеното си приснанище...

   ...както и че оттук тръгват фериботни линии до балеарските острови. Между другото тук за пръв път видях ферибот. От Малага също тръгват няколко линии, но там не съм се навъртал много по пристанището.

   Има си и собствена крепост, явно е било важно пристанище в миналото.



   Така и не можах да се добера до нея, по това време финансовото ми положение беше близо до плачевното /който ви каже, че с бране на лимони и портокали се вадят пари, то здраво ви лъже/, така че нямах никакъв шанс да си позволя разходите за билет.

   От едната и страна се простират широки плажове, все още е студено за туристи обаче.

   Отвъд пристанището е основно скали, но на определени разстояния има изградени площадки с пейки, на които с кеф можете да си починете и насладите на гледката. А ако си и носите термос с кафе, като мен, след час и половина въртене на педалите, релакса е пълен.

   Както казах градчето е малко, но е добре поддържано и чисто. Много по- красиво от Гандия. Всъщност, може би, причината за това е голямото присъствие на постоянно живеещи тук англичани. Забелязал съм, че където имат големи общности градчетата са по красиви и чисти. Испанците имат донякъде манталитета на циганите. Поне тези в южна Испания. За кратко бях близо до Барселона и там нещата бяха доста по- различни.

   Там се намират и две скулптрни групи, които много ми харесаха. На тази не видях никъде табелка с име, но пък и тя говори сама за себе си.

   А това е памет на Умберто Масетти, станал шампион на света в категория до 500 кубика през 50-52 година. Паметникът е относително нов- изигнат е през 2005 година от местният клуб, предполагам пича по рождение е от тук.

   По крайбрежната улица се редят кафе до ресторант, както навсякъде по света между впрочем, но атмосферата е много приятна. 

   Пристанището нощно време е много красиво. Това е единствената що годе сносна снимка, която успях да му направя, но без тринога и обикновен автоматичен апарат- толкова.
   Общо взето това е почти всичко, което мога да ви покажа от това красиво градче. Доста често ходех до там и се разхождах по тесние улици. Ума ми не го побира защо нямам повече снимки. За сметка на това, често навръщане имах късмета да се нагледам на красиви залези, каквито в Малага рядко има /липса на облаци, нали разбирате.../.

Още една супер разходка по красиви кътчета!!!

Завидни места сте посетили .

Ще взема да направя анти-постове на твоите.. Ще описвам София и нещата, които виждам пътьом за работа, та хората да слизат на земята като ги размечтаваш толкова... Дано някой не ме ошамари в автобуса, като го снимам само... :D Прекрасно местенце.. страхотен пост!:)