Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.02.2011 14:38 - Мухите хапят отново
Автор: voinyt Категория: Туризъм   
Прочетен: 8014 Коментари: 7 Гласове:
14


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   Днес се събудих доста рано, още към 10 сутринта. Не, не се смейте, защото обикновено си лягам към 3 през ноща /снощи към 4/ и сутрин спя поне до 11-11.30. Ама на, днес рано. И то с една ясно искристализирала в ума ми мисъл- Колата, пътя и на север. Да поразглеам и малкото, което досега не съм. И ето- 20 минути по- късно вече бях на бензиностанцията, говорейки си за времето с бензинджията. А днес не е лошо- има си и облаци, полъхва и ветрец, но като цяло е слънчево и топло, а напоследък тук си е хладно, пък и поваля дъждец.
  Дъждец, дъждец, колко да е дъждец- колкото да потопи половин Аресифе, столицата на острова...Е, потопи е силно казано, но на места стигна до над метър вода, а тук първият етаж на къщите обикновено е 10 сантиметра под нивото на улиците. Та се сещате де.
   Но както и да е. Разбрахте вече- слънчев ден, малко ветрец и облаци и една муха, достатъчно голяма, че като ме ухапе да си бия шута нанякъде. Тук, на острова, това не е много лесно между другото, щот си е малък и няма кой знае къде да отидеш.
   Как да е, реших крайната точка на разходката да е Фамара. Бяха ми казали, че е красиво и вълните били големи. Любимо място за сърфистите.
   Подкарах наслаждавайки се на лунният пейзаж.

image

   Вярвайте ми, на моменти, ако не са гравитацията и синьото небе...   
   Докато си карах, отляво на пътя се появи един кратер, един от тези, които бях видял в далечината, когато правех обиколка на парка „Тиманфая”.

image

   Спрях край пътя /никак не е лесно, няма почти никакъв банкет, от двете страни на пътя е само море от застинала лава, готова всеки момент да разреже гумите ви...поне толкова остри  изглеждат ръбовете/ и се зачудх дали да ида до него, а може би и да се изкача. Само дето не знаех дали ще ми стигне времето за да стигна после и до Фамара.
   Чудих се, чудих се и по едно време ми светна, че този остров никак не ми влияе добре. Никога, ама никога, когато съм тръгвал да се разхождам нанякъде, не съм държал да стигна точно до там. Целта е просто една отправна точка за посоката  която да се движа и нищо повече. Важен е пътят. Това което виждаш по него и това, което можеш да вземеш със себе си- парченца спомени, които няма как иначе да събереш.
   Така че разтоварих се, пъхнах слушаките в ушите и тръгнах в правилната посока.
   В началото беше лесно, имаше пътека в необходимата посока, но след това извива наляво и реших, че ще карам направо.

image

   Никак, обаче, не е лесно, да вървиш през застинала лава без път. А да се оглеждаш и да ахкаш от красивите форми наоколо си е чисто самоубийство, освен ако не спреш на място.

image

   Навсякъде е пълно със стърчащи, остри камъни, които, имам чувството, лесно биха пробили подметките на обувките, както е лесно и да се спънеш във тях.
   В същото време около навсякъде около себе си можеш да видиш невероятни форми изваяни от течната, някога, скала.

image

image

   Впечатляващо е, също така, как живота упорито се бори да възвърне отнетите преди векове територии.

image

   Стигайки дотук, разбрах, че цялото това поле ми прилича на миниатюрна планина...планина бонзай, може би като тези, които си отглежда монахът Лу Цзе  от книгите на Тери Пратчет. Кажете ми- това не ви ли прилича на миниатюрен планински проход с огромни отвесни скали от двете страни. Всъщност, ако тук живеят мравки /или пък номите, може би/, за тях би било същото, нали?


image

   Крачейки бавно потънал в тези философски размишления, постепенно стигнах подножието на кратера. Всъщност от тази страна стената е срутена, предполагам от тук е избило напрежението, и всеки желаещ може да влезе вътре в самият кратер. Да, ама аз имах желанието да го обходя по цялата му дължина отгоре, така че кривнах вляво и потеглих.

image

   Други обаче не бяха на моят акъл и морно отпочиваха полегнали на черният пясък.

image

   А ся де, кой кого снима...

image

   В близката далечина /винаги ме  е кефил тоя лаф и все си търся къде да го вмъкна:Р/ се вижда част от парка Тиманфая и вулканите му.

image

   Всъщност приближавайки и изкачвайки склоновете на кратера не усещаш нищо особено- нито страхопочитание, нито някакво особено вълнение...все едно изкачваш планински рид...

image

   ...но само до момента, когато в главата ти изкристализира мисълта, че цялото това опустошение наоколо е причинено от него. Че тази огромна дупка някога е била кипяща тенджера, изригваща потоци от изгаряща лава, унищожаваща всичко по пътя си. И вече започваш да изпитваш уважение към тези остри скали, по които се катериш. 

image

   В следващият миг ти става весело, виждайки как някой се е обяснил в любов, използвайки камъни, и то на дъното на същата тази тенджера.

image

image

   Стигайки най- високата точка се чувстваш леко уморен. Целият кратер е засипан с дребен камънак в който краката постоянно затъват и на всеки 3 крачки се връщаш с една назад. Но гледката си заслужава. 

image

image

    Тук панорамата не е напасната много добре, но карай да върви. Ако на някой му трябва по- хубава- летището, самолета и да дойде да си направи.
   Та постоях, постоях, пък си бих шута надолу, щот на високото бая си духаше и дясното ухо почна да ме боли. Никак не е приятно, знаете. Оказа се, че от тази страна има прокарана пътека по диагонал по склона, явно и други са се качвали и слизали оттам. Ама пък аз нали съм си българче- цепих право надолу /бе кви са тея, че ще ми дават наклон на...пътеката и ще ми казват отде ще минавам бееее, ай сиктир/.
  Та слязох благополучно, заедно с около 20тина кила камънак /част от него в обувките/ и се запътих към колата.

image

   Следваща точка за спиране се оказа едно селце, наречено La Santa, този хълм го видях по пътя малко преди него.
   Още отдалеч се виждаха огромните вълни, които се разбиваха в брега, но нямаше как да спра за да ги снимам оттам...

image

   Но пък стигайки до селцето изобщо не се почудих дали да спра.

image

   Това кейче беше единственото място с по- спокойна вода, тази девойка слизаше по стълбите за да поплува малко. Другаде по брега е невъзможно, няма плаж в истиснкият смисъл на думата, всичко е покрито със скали.

image

   А това куче и правеше компания, докато собственикът му се опитваше да я ухажва.

image

   Как да ви го опиша...то няма описване...
   Качих се на скалите край кея, за да снимам по отвисоко, когато видях между камънаците купчина големи раци, които се разбягаха панически при приближаването ми.

image

   Само този успях да хвана частично.

image

   Страхотни вълни.  Поснимах още малко /малко ли, ако 100 кадъра могат да се нарекат малко...добре, че не ползваме апарати с ленти, че.../, и продължих нататък по пътя.

image

   Преди да се кача в колата видях тази малка градинка. Някой, въпреки липсата на пространство, се е постарал да си направи живота цветен..

image

   Селцето гледано от другият край на залива.
   Карайки покрай брега се натъкнах на едно малко каменисто плажче, на което някой си бе играл с камъните...

image

   Проверих, не е използвано лепило. Ама нали съм си малко карък- съборих без да изкам бялата шапчица. Опитах да я сложа обратно, когато осъзнах, че е по- добре да я оставя настрани, отколкото да съборя и останалото...

image

   Я, има си и русалка, ти да видиш.
   Като се замисля, това е същата девойка, която видях да излиза от дома си на колело около полоин час по- рано в La Santa.
   Между другото все повече се уверявам че за подобни разходки музиката на Ерик Клептън и Елтън Джон е страшно подходяща.
   Та насладих се аз на вълните /и на русалката, много ясно/ и продължих към Фамара, която вече се намира доста близо. Всичко добре, ама на интервали вляво тръгваха черни пътища в посока плажа. Пък и се виждаше един красив кратер в същата посока...

image

   Така че в един момент просто завъртях волана и потеглих нататък. Фамара няма къде да избяга, пък и вече е наблизо.

image

   Стигнах до друг каменист плаж, където се разбиваха все така големи вълни. Изобщо сверната част на острова е готина за сърфистите, ама плажове няма. Така че, ако обичате да се печете и после да се топите в окена- препоръчвам ви да се насочите към южната.

image

image

   Виждаха се също така островът La Graciosa и този огромен камък, който не знам как е наречен.
   Насладих се на гледката както подобава и потеглих наобратно. Карах си аз и по едно време гледам, че по гореспоменатият кратер се точи пътечка, по която може да се изкачи. Чудех се дали да се кача или ме мързи и в един момент импулсивно реших да обърна колата и да се приближа до пътеката.
   Да де, обаче решението беше прекалено импулсивно и на неподходящо място. Оказа се, че твърдата почва, отстрани на пътя, където се опитах да обърна колата, не е толкова твърда, колкото изглежда. Резултат предната лява гума затъна до оста, а задната дясна остана във въздуха. Баси кефа.
   Поогледах се наоколо, реших, че скоро нма да дойде никой и се запътих в селото, което се виждаше в далечината, за да разбера къде съм. Щот иначе пътната помощ има да ме търси...
   Да ама 300 метра по- късно се сетих, че като се обадя на пътна помощ ще ми трябват данните на колата, така че хайде наобратно да взема папката с документите.
   Та взех аз папката и с бодра крачка и Ролинг Стоунс в ушите потеглих отново. Половин километър по- късно се сетих да проверя дали всичко необходимо е в папката. Да беше, де бепе, ама не беше. Не е лесно да имаш идиот/кретен на н-та степен за колега, да знаете. Следва ново връщане и търсене на талона на колата.
   По късно се чудех защо не снимах колата, когато затъна. В началото помислих, че съм ядосан. В действителност не бях. По- скоро притеснен. Намирах се насред нищото, нямах под ръка телефона на пътна помощ, нямах обхват на телефона, селцето изглеждаше близо, но от опит знам, че чистият въздух често лъже, пък и моят окомер не е от най- прецизните.. Пък и вечерта трябваше да съм на линия с колата за работа.
   Ама това изобщо не ми попречи да щракна някоя и друга снимка по пътя.

image

   Селцето, сгушено в далечината, се оказа наистина Фамара. Оказа се на около час ходене, при наличието на слънце и лек вятър ми подейства много тонизиращо.
   Във водата имаше доста любители на тези, малките сърфове, нямам идея как се наричат, ама някой ден трябва да ги пробвам.

image

image

   Имаше дори 3 магазина за сърфове, даваха и под наем. С голям зор намерих кафене /оказа се, че има всичко на всичко 2/ и се обадих на пътна помощ. Там друго шоу.
   Обяснявам на жената ккакво е положението и къде се намирам и тя вика, чакай да ви намеря къде е точно. След 5 минути ми вика- не мога да ви намеря, ще ви свържа с колегата, който е с колата на смяна. То хубаво, ама колегата се оказа от Тенерифе, а аз съм на Ланзароте. Викам си на акъла- абе тая като не може да ме намери на картата да отвори гугъл и да потърси мамка му. Няма 2 минути работа. След още 5 минути и консултация с друг шофьор, вече от острова, се разбрахме. Много се смя като му показах как и къде съм закъсал, често се случвало да вади коли оттам, защото заради силният вятър често имало навят пясък на пътя и понякога положението се променя в рамките на половин час. Още повече, че пясъка е примесен със сол и изглежда достатъчно твърд...

image

   ...докато не се нахендриш в него...
   Та по живо, по здраво взех един стопаджия и потеглих към вкъщи, за да успея да си сготвя и хапна преди да тръгна за работа. Баси готиният ден.





Гласувай:
14



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bizcocho - Искам камъче:) :Р
11.02.2011 15:05
Искам камъче:) :Р
цитирай
2. dorichela - Тия вълни мога да ги гледам вечно. . . ...
11.02.2011 16:01
Тия вълни мога да ги гледам вечно... :)
цитирай
3. gamina - :)
11.02.2011 17:45
супер :)
цитирай
4. voinyt - SAMOTNIQT_VOIN
12.02.2011 13:35
Abe Дори, знаеш ли какво ми направи впечатление- по цялото протежение на селото нямаше нито едно кафе, обърнато към океана и вълните....Ама нито едно..
цитирай
5. zefpet - Увлекателен разказ!
13.02.2011 13:55
Много увлекателен разказ, прекрасна разходка, поднесена с готино чувство за хумор! Само не разбрах - запозна ли се с русалката? ;)
цитирай
6. injir - Чудесна разходка. Само трябва да си ...
13.02.2011 22:03
Чудесна разходка. Само трябва да си носиш кафето.:)
цитирай
7. stihiq - Честит празник!
14.02.2011 11:59
Честит празник!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: voinyt
Категория: Други
Прочетен: 732548
Постинги: 84
Коментари: 584
Гласове: 1936
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031