Прочетен: 16497 Коментари: 25 Гласове:
Последна промяна: 28.02.2011 14:33
Но все пак, ако сте забелязали, казах, че почти не са останали. Все още не съм видял Rancho Texas Park.
В началото дори не мислех да го посещавам- вижда се добре от пътя и изглежда доста малко. Не мислех, че ще ми хареса кой- знае колко много, особено след като съм бил в Selwo Safari Park- Estepona. Но накрая надделяха две неща- първото е едно от животните, с които рекламираха парка /ще ви го покажа после/, а второто е, че все пак обичам животни и ще се радвам да видя отблизо някои нови, пък дори и стари познати.
В началото ви посреща този изплезен тотем, както и табела за добре дошли.
Това също ми беше направило добре впечатление- вместо някоя безлична табела, хората са се постарали да направят нещо красиво.
Входът също е красив и ви посреща с малко езерце с водни костенурки /около палмата/...
...както и с клетки с бухали от двете ви страни.
Бухалите не съм ги снимал, защото самият аз работя с такива. Моят даже е по- голям от тези, с които разполагаше паркът.
Входът за туристи е 15 евро, аз минах по местната тарифа /ама не съм лъгал, имам си го даже подпечатано/, която е само 10 кинта. После с кеф похарчих разликата от 5 кинта, но за това- по нататък.През деня в парка има няколко шоута. Каубойското започваше 10тина минути след като пристигнах аз, но докато го намеря къде точно е /абе малко, малко, ама пътеките се вият като змии и докато разбереш кое- къде.../ вече го бях изтървал.
Та драснах аз наляво от входа и попаднах на ...
...лилипутите.
Не, не познахте, не бяха човечета, високи по 15тина сантиметра, макар че замалко да повярвам, че има и такива...
...ама се оказа просто възстановка на жилищата някакво индианско племе, изчезнало още преди Колумб да открие Америка.
Всъщност лилипутите се оказаха просто малки животинки. Скункса бе един от първите които видях, но откак моят ме бе ухапал жестоко 2 дни по- рано, с чисто сърце му заявих , че не го харесвам /ако сте решили да ме упреквате за което- ще ви го пусна първо да ви ухапе така, че да си видите коста, пък после ще говорим пак/ и продължих нататък.
Напуши ме на смях, когато видях следващото животно, защото ...
...беше едно магаре. Ама като се замислих- изобщо не е за смях. В днешно време децата няма къе другаде да ги видят. Ама тези бяха много мърляви някак си...
Следваха едни малки козички...
...а до тях зайци. Много красиви наистина. От години не бях виждал толкова много зайци /че и петли.../ на едно място. Е, в зоомагазините има някой друг екземпляр, но винаги бели.
А вижте го този черен красавец.
Тука вече наистина се захилих с глас. Ама поне да бяха сложили виетнамски прасета, те поне наистина са дребни /нали и аз работя с едно/, ами то- обикновена домашна свиня. Е, поне лапетата да видят откъде иде бекона де.
Продължих да се разхождам по прохладните пътеки...
... което си е голямо удоволствие в жегата. Пък и за пръв път виждах толкова много дървета на едно място откак съм на този остров. Всъщност не бих се изненадал, ако в този парк има повече дървета, отколкото на целият остров. Е, ако изключим палмите все пак.
Някакъв вид /Dama Dama/ дребни, прекрасни елени и сърни. Рогата са невероятни. Щеше ми се да хвана някой, докато се разхожда, но жегата явно ги правеше сънливи, та не мърдаха много много.
Между другото, досега ви говорех само за животните, но истината е, че паркът е направен с много вкус и навсякъде е пълно с декорация, която привлича погледа.
Тука имаме една колибка за децата например.
А докато децата се катерят в колибката, вие спокойно можете да си сверите часовника със слънчевият такъв...
Изобщо всяко ъгълче на парка бе запълнено с някаква украса, ще се опитам да ви покажа поне част от нея.
Разглеждайки „лилипутската” секция попадате и на това селище на енотите. Всичко беше изградено като миниатюрен град...
...в който кметът бе открил своето призвание...
...а пък на населението изобщо не му пукаше за театъра...
...а следваше светлият пример на своят кмет...
...опъвайки морни лапи сгушен над водопада.
Между другото влязох в парка малко преди едни следобед, препоръчвам ви да влезете поне към 12.30 за да можете да се ориентирате и да хванете навреме каубойското шот, която започва точно в 13.10. Освен това веднага след него започва серия от шоута- в 13.30, 14.00 и 14.30.
Та в един и половина трябваше да започне шоуто с папагалите и аз, въпреки че съм гледал много подобни /дори самият аз съм водил/, се запътих нататък. Да проучим конкуренцията все пак.
Шоуто е на закрито в този бар, беше много задушно.
Шоуто ме разочарова. Водещият беше ужасно скучен и направо ме убиваше всеки път когато казваше „сенкю”, когато искаше да благодари на английски. Пък и да ви кажа честно играчките с които работеха папагалите бяха с доста лоша и грозновата изработка. За едно професионално шоу, при това в подобен парк, бе на доста ниско ниво. Не че нещо, но приятелят ми, когото започна да работи с мен в Малага, със папагалите, прави с пъти по- добро и по забавно шоу. Единственото готино нещо бе, че единият папагал постояно излиташе от стоянката си и правеше обиколки ию цялата зала. Красива гледка.
Веднага след него, в два часа, започва шоу с хищни птици.
Забранено е да се изправяте, забранено е да ядете или пиете по време на шоуто, както са забранени и детските колички. За тях си има и специален паркинг, все пак няма да дискриминираме родителите с деца я.
На някои не им пукаше за забраната обаче. То, англичаните, поначало са си доста нагло племе, от опит го знам.
Шоуто се провежда в този амфитеатър.
Повечето от птиците вече са наредени и готови за презентация, както сами можете да видите.
Шоуто беше невероятно.
Това момиче беше водещата /много симпатична девойка между другото/, говореше английски и испански, а за немскоговорящите туристи използваше услугите на един iPOD включен към високоговорителите. Е основните и реплики бяха при приветстване на шоуто и обявяване на следващата птица, както и постоянно напомняне на някои от зрителите, че е забранено да се изправят или опитват да докоснат птиците.
А последното не беше невъзможно, защото някои от тях прелитаха на сантиметри над главите на зрителите.
Показаха доста видове орли, всичките в полет, невероятни създания. Наложи ми се да прибегна до една опция на фотапарата, при която прави поредица от снимки с много висока скорост, за съжаление използва само 2мегапиксела.
Но исках да хвана птиците и в полет.
Но дори с тази опция се оказа невъзможно да хвана някой от 6те сокола скитник /мисля че така се казват на български/, които прелитаха постоянно над главите на хората в преследване на парчетата месо, хвърляни им от момчетата. Все пак е, ако не бъркам, най- бързата птица на света.
Обаче успях да хвана в кадър една от най- големите птици в света- Лешоядът Леонард. Минавайки над главата ти усещаш моща скрита в крилете. Като знам как може да удари бухал със своите криле, представям си ако този ме цапне...
И докато си мислех, че с тази огромна птица шоуто ще свърши...
...когато изкараха този американски кондор. Бях толкова впечатлен от красотата о силата на тази птица, че изобщо забравих за фотоапарата в ръцете ми, така че това е единствената снимка с която разполагам.
Накрая изкараха отново белоглавият орел...
...за да ни демонстрират как лови риба. Може би много от вас не знаят, че този орел е рибар.
За съжалание не можете да си направите снимка с него в ръка, е, можете да застанете до пича и някой приятел да ви щракне, но за мен не е същото.
Та шоуто свърши и аз реших с неговият край да завърша и тази статийка, защото се насъбраха доста снимки. Та следва продължение.
П.С. Синди, ти ще трябва да почакаш. :Р
Тагове:
Софийският зоопарк се видя в чудо с екзо...
Раздробяването на Европа е лошо решение ...
Чакам и продължението, и.... ти знаеш и какво още:)))))
http://www.vsekiden.com/84865
23.02.2011 13:33
Добре че са оттървали птиците де, че те са защитени.
Зафпет а не си?! Я се сети за някое скорошно събиране на по чашка. :Р
Бях си, чеде, миналата година замалко. Жалко, че не можах да дойда де се видим, но за 6те години и нещо, откак съм напуснал страната, имах чувството, че не се е променило нищо. Ама нищо!
24.02.2011 11:56
Росица
Дълги години това беше напълно вярно за мен. Знаеш, поживял съм из България не на едно и две места.
Но преди, почти, 7 години се установих в Малага, случи се така, че ходих и по други испански провинции, бях си и до България, в момента съм на канарските острови...но винаги ме влече да се върна обратно в Малага и Торремолинос. Не Сливен, не Пловдив, не България. За мен не е важда страната от която идвам, аз съм българин, но може да ви стане тъжно, обаче за мен това е просто едно определение. Едно определение, което не ме задължава да живея едно място. Нещо, което много народи в Европа са преодолели отдавна.
Няма значение откъде идваш, значение има само къде искаш да си и можеш ли да бъдеш там. Нямаш идея колко англичани, холандци, дачани и етц. предпочитат да живеят и работят в Испания. Забележи- да работят, не да се възползватг от високи заплати в собствените си страни, които да харчат в по- евтина Испания.
Не ми липсват чалгиите, не ми липсва ракията /без това никога не съм я харесвал/, не ми липсват разбитите улици...само понякога ми липсват приятелите и разходките из планините, огньовете с нанизана над тях, евтина, наденица...
Но не се лъжете, тук също имам приятели, тук също мога да си изкарвам добре...
Абе взех много да философствам. Ама само се опитвах да кажа, че България отдавна не е моят дом. И не мисля че отново ще бъде, макар че знае ли човек...
Дадох също толкова, за да отида от Бодрум до Родос и имах само 4 часа за разглеждане и изобщо не съжалявам. Наистина, ако имах повече време щеше да е по-добре.
Кога друг път ще идеш до Фуертевентура?
Докато се върна от карнавала във Венеция да си оправил този пропуск! :)))))
Иначе - постът е много интересен. Поздрав
25.02.2011 11:27
Пък и Родос е наполовина по- малък и ако не се лъжа интересните неща са събрани горе долу накуп, докато по Фуертевентура са разхвърляни из целият остров.
А колкото до посещението му- билетите от Испания до островите не са много скъпи, полета Ланзароте- Мадрид ми излезе 30 евро, така че догодина...
Надали ще публикувам някога човек. Преди година и половина майка публикува книга със стихове. Видях какви разходи, какъв гтруд и каква нулева възвръщаемост има. А да публикувам книга само за едната слава- не, мерси. Не е за мен. Пък и не смятам че имам дар и слово за това. За мен е важно моите разкази да стигнат до повече хора, които не могат да видят тези неща със собствените си очи. Така поне им давам малко наджда, че не всичко около нас е сиво и че ако опитаме, може да успеем да вкараме малко цвят и в нашият живот.
Така че, това е, което се опитвам да направя. Да подаря малко вят, на тези които нямат. Другото...другото не е важно.
Айдееее, пак се разфилософствах
18.10.2012 13:40
19.10.2012 09:23
19.10.2012 10:51
20.10.2012 09:59
21.10.2012 06:01
21.10.2012 16:24
21.10.2012 16:25
24.10.2012 03:03
24.10.2012 10:01
24.10.2012 11:50
24.10.2012 23:07
25.10.2012 01:26
25.10.2012 09:55
25.10.2012 10:35
2. zaprehoda
3. Вeско Петров
4. Breathe
5. Felixkotkov
6. Naire
7. Bapha
8. Любим линк
9. Любим линк
10. dorichela
11. Snooper
12. grandoman