Продължава...
   На следващият ден се засилих направо към центъра, кой бях планирал да видя още преди година.
   Да стигнете до там има няколко начина- с автобус...


                              /Показаните минути си ги спазва докато бях там../
   ...пеша..



   ...с трамвай, който не можах да снимам...още беше в изпитателен период и само веднъж видях пред мен да минава мотриса.
   И разбира се- с колело под наем.

   Не си спомням как беше точно системата, но ти е нужно да имаш специална карта за целта. Хубавото е, че имаше начин да си я осигуриш по интернет срещу залог от 5 евро /е ако имаш ипанска банкова сметка.../, като най- хубавото от всичко е, че първите 30 минути за ползването на колелото са ти безплатни. Имайки предвид, че стоянки като тази имаше почти навсякъде /поне из централните квартали/ то можеш да обиколиш безплатно почти целият град.

   Същевремно велоалеите са прокарани навсякъде.
   Аз реших да ходя пеша така или иначе, все пак исках да видя града.

   Пък и центъра се намираше наблизо- нямаше и час път.

   Накъдето се обърнеш виждаш красиви стари сгради, много от тях в процес на реставрация. 

   За църквите пък да не говорим, преброих поне 20тина в и около центъра

   Случайно попаднах и на местната “plaza de torros”.


                                  /50 кубика е, да не си помислите, че е мотор.../

   Срещу нея някой не беше предвидил вятъра, паркирайки моторетката...

   Не знам каква беше тази сграда, ама си изглежда представително.



   Някъде около центъра. Цветовете на сградите създават много приятна атмосфера в интерес на истината.

   Навсякъде са...
   Има и един женски манастир, имах желанието да го посетя, но когато се добрах до него беше затворен, а работно време нямаше.
   В крайна сметка, освен, че е туристическа атракция, манастира е и действащ такъв. Монахините често помагат на закъсалилите, а и помагат в търсенето на работа. Не ги познавам лично, но винаги съм смятал, че това е истинската цел на тези хора. Нямам предвид да те хранят и търсят работа, а да ти помагат с каквото могат. В случая с търсене на работа. {:

   Някои от заведенията бяха много приятни. Явно бях куриозна гледка за повечето местни, защото беше хладно и ходеха с палта, но на мен още ми държаха жегите на Ланзароте и се развявах по къс ръкав. Специално тук сервитьорката дойде да ми запали печката да съм не настинел. Симпатяга. /на нея няма да ви показвам снимка пък/

   Просто няма смисъл да коментирам, снимките говорят сами...

   Някои от църквите бе невъзможно да се снимат, уличките са широки около 3 метра и няма как да се отдалечиш достатъчно за да ги хванеш в кадър.


.
   Вечер са изпълнени с живот, но около 2/3 след обяд всичко замира.



   Приближавайки се към катедралата.

   Пълно е с малки, тихи площади, където можеш да седнеш и да поемеш дъх...

   ...или пък да пиеш едно кафе....

   ...наслаждавайки се на, макар и нарисувана, гледка. Чешмичката е истинска между другото. Но пък е добър пример, как дори една обикновена стена може да изглежда красиво. 

   Някои сгради имаха много красиво изрисувани корнизи. Беше някакъв късмет да ги забележа, защото самата сграда не изпъкваше с нищо забележително, а както всички знаем, човек рядко навдига поглед към покривите.



   Споменах ли нещо за църкви?



   Щот не е като да няма..


                   /Бюста е на Вектра, подарен на грда от...познахте- Опел!/
   съвсем като малките площади...

   ...са навсякъде...

   Така, малко по малко, въртейки се в някаква странна спираловидна траектория се озоваах пред катедралата.

   При посещението ми преди година бях влизал да я разгледам.

   Входа е безплатен, само на портата  има табелка, забраняваща снимането. Спомням си, че тогава като истински българин /абе тея ли ще ми кажат бе!/ си поснимах, но без светкавица, че ми стана малко гузно. В крайна сметка катедралата беше действаща и ми беше неудобно да притеснявам хората.
   Естествено в полутъмното, огромно помещение снимките не се получиха кой знае какви, а в днешно време вече ги нямам, заради повреден външен хард.
   Както и да е, едно нещо ми направи много кофти впечатление. Тук не палят свещички. Имат едни големи табла с монтирани крушки, пускаш едно евро и някоя от лампичките светва... Да знам, така се опазват по- лесно стенописите и всичко останало...но изглежда толков търгашеско...
   Ах, между другото мисля, че тук за пръв път видях и изповедални, дори имаше хора, които ги използваха.

   На площада отпред бе монтиран този глобус...



   ....иии... ей това нещо...Я, църква ли е това отзад...

   ...има си хас да не е...

   До нея се намираше тази кула/музей /изобщо  имаше много музеи наоколо/, но беше затворено, а не ми се чакаше няколко часа да отворят.

   От другата страна на площада може да се насладите на този паметник на Гоя на фона на...

   ... познахте- църква!

 

   Обаче как се изненадах, когато разбрах, че църквата в действителност е катедрала...а това, което взимах за катедрала се оказа църква... тея хора ми объркаха представите просто.



    Но пък си беше красива.

    Макар и в този типично арабски /за моите представи, пълен лаик съм/ стил.

   То в Испания има един архитектурен стил наречен Мудехар, представлява някаква смесица между барок, арабски елементи и незнам си какво още. Не е като да не съм чел, но толкова ми е останало в главата. 

   Точно срещу ...ъммм голямата църква... беше тази временна конструкция. Можете да ги видите често из големите градове на Испания. Входа винаги е безплатен, а вътре може да се насладите на  пресъздадени моменти от миналото. Помня една в която можеше да се види живота на пещерният човек, имаше и макет с който можехте да пробвате, чрез търкане на стоманена пръчка, да достигнете необходимата температура за да се самозапалят евентуалните дървени пръчки. Резултатите бяха повечете от смехотворни.
   Точно в тази беше представена древен Рим. 

   Беше направено много готино и оригинално, със звуци и съответните миризми...

   …включително на градският кенеф. 

   Навсякъде имаше табла с указания какво точно виждаме /това точно ми беше много трудно да го разбера щот.../....

 ...а седнали на тези пейки гледахме живота на древните римляни, поне как се предполага да е бил...

   Естествено всичко е озвучено и с обяснения на испански и английски.

   След което можете да влезете и разгледате типична къща от това време.

   Препоръчително е да сте яли, защото в кухнята си миришеше на много вкусно...

   Къщата е изградена около този покрит двор...

   ...а стаите не са от най- широките /денят им е минавал основно на улицата и кваратният двор на къщата/...





     ...но пък салона за гости е приятен...

   ...пък и библиотеката не е за изхвърляне...
   Определено си заслужаваше отделеното време.

   Постепенно започна да се свечерява.

   А нощна Сарагоса ми хареса много...

   Всички тези стари сгради и осветени малки площади създават илюзията за някаква магия, усещане за романтика...







    ...пък и небето с този наситено син цвят...





 

   А Гоя невъзмутимо се наслаждава на гледката.

   Но винаги има хора недоволни и протестиращи, за съжаление- често с право.

   Иии май е време да се прибирам за днес...

    Следва...

А на всички снимки е сложена рамка от 2 пиксела. Блог.бг се дъни за пореден път...

dobre si go napravil nadqvam se da vidim o6te

Страхотен разказвач си и гид! Много ми хареса, но... все пак липсва снимка на сервитьорката ;)
!!!!!!!!!!!!

Константине, завиждам ти, че си минал по тези улици, паркове места ...

Много интересно е всичко. Друг свят.

Поздравления за написаното, за фотографиите, за споделеното. Търсех инфо за Марбела - похвалиха ми го като много добро място за почивка, и попаднах на твоя блог. Изчетох всичко написано от 2007 до момента и н нетърпение очаквам разказите ти за други интересни места.