Поправката беше бърза, по стар и изпитан метод- вaдиш спуканата, слагаш здравата и готово. Носех си 6 резервни, та бях подплатен.
На излизане от града видях първите си щъркели от години насам.
Направи ми впечатление и този знак...
...явно има доста колоездачи наоколо и хората се грижат за тях.
Времето беше скапано, според прогнозата се очакваше дъжд, така че здраво натисках педалите, току виж ми се разминало. Е, натисках до следващата изненада...
...е, успях да мина едни 20/30 км преди това де.
Пак смених гумата и продъжих към едно бизко село, пиеше ми се кафе, а и се надявах на бензиностанция, за да донадуя гумата. Помпата ми не е лоша, успява да напълни на 2-2,5 атмосфери, но на мен ми трябват поне 3,5. Кафе намерих лесно, за съжаление бензиностанция наоколо нямаше, та продължих напред с мека гума.
Време за обяд...
Времето се скапваше все повече и по едно време закапа. Още беше около два, преклено рано за следобедно кафе, но се скрих в едно крайпътно заведение. За съжаление не заваля /кафето беше гадно, обстановката неприятна и ако беше заваляло поне щях да имам оправдание, че съм спрял там/, пък и ми беше притеснено, не съм карал в дъжд освен за кратко, след това съм се прибирал вкъщи под топлият душ...
Иначе не мога да не отбележа, че шофьорите бяха супер съпричастни. Почти всички се стараеха да ми оставят достатъчно разстояние при разминаване. Много от тях намаляха и караха за кратко зад мен, само и само да не ме притиснат при изпреварването, за което им бях адски благодарен. На 2/3 пъти сам се дърпах настрани, за да могат да ме изпреварят спокойно, може и да съм отнесъл някоя псувня, но доста от тях ме поздравяваха, махайки през прозореца.
На доста пъти минвах покрай обрани полета с посеви, които ми приличаха на памук. Аз такива посеви в живота си не бях виждал де, ама реших че прилича...
...а ето и една необрана ивица.
Късно следобяд облаците като че се поразредиха и реших, че ще ми се размине за деня..горе долу по същото време пресякох границата със следващата провинция..
Селцето се казваше Cuervo de Sevilla /Севилският Гарван би трябвало да означава/ и за късмет имаше чешма с минерална вода, за да си напълня бутилките.
Неприятното беше, че наоколо почти всичко беше изорани поля, нямаше горички, в които да се скрия и разпъна палатката.
По едно време видях една полуразрушена сграда на около 300 метра навътре в полето. Скрих колелото в едни храсталаци и се приближих да видя става ли за пренощуване...
За съжаление вътрешният двор беше в много лошо състояние и нямаше как да се опъне палатка на неравният терен...
...а отвътре беше в още по- лошо състояние, ама съм пропуснал да снимам. Навсякъде около входа бяха разхвърляни гилзи от онези големите, ловджийските. Явно бая ловци се навъртаха наоколо.
За късмет малко по- настрани намерих местенце, където дърветата ме пазеха от пътя и почти спираха звука на преминаващите коли и камиони. Неудобното беше, че трябваше да ппрехвърля колелото през полусъборена ограда и да го избутам едни 300/400 метра през прясно разорана почва. Трудното бе, че колелото постоянно затъваше, та пренесох багажа на 3 курса.
Спокоен си сготвих, почетох малко и се пъхнах на топло в чувала. Посред нощите се събудих от зверски дъжд, надявах се палатката да издържи. Все пак беше евтина, а евтиното често излиза през носа. По едното време реших, че колкото и да е притеснявам палатката няма да стане по- добра, така че е обърнах на другата страна и откъртих отново.
Сутринта се ъбудих към осем и дъжда продължаваше да вали с неотслабваща сила. Реших, че в това време не е удобно да сгъвам палатка, затова събрах в багажа в дисагите и се настаних удобно, чакайки да спре да вали /молейки се, ако трябва да бъда честен/.
Около 10 някъде намаля и започнах бързо да събирам и товаря всичко. Слава богу, че бях купил голямо парче найлон от Севиля с което да обвия палатката и спалният чувал.
През този днес не съм снимал изобщо, прибрах фотоапарата дълбоко в дисагите, за да не се намокри.
Излизането на пътя беше кошмарно. Затъвах до над глзените в кал, колелото още повече, постоянно се задръстваха спирачките и спираха гумите...на всеки ѕ метра спирах да чистя и бутането продължаваше. Отне ми над половин час да мина някакви си мизерни 300 метра, а после поне още толкова се опитвах да изчистя полепналата навсякъде кал /не че успях../.
Когато потеглих вече минаваше 11 и ми оставаха минимум 20км до най- близкият град Херес де ла Фронтера. Още не бях преполовил пътя когато запука страшен дъжд, едва виждах на 5 метра пред колелото. За късмет се бях оборудвал добре със светоотразителни жилетки, та малкото преминаващи коли ме виждаха навреме. И въпреки че камионите се опитваха да ме заобиколят отдалеч, то водата, която изплискваха, покриваше дори раменете ми. По някоето време пътя беше покрит с над 10см вода и само се надявах да стигна скоро някъде да се скрия.
Та карам си аз в това прекрасно време, няма отбивки ни отдясно, ни отляво и в един момент пред мен изниква табела, съобщаваща, че карам по МАГИСТРАЛАТА към Херез.... Как, мамка му, се оказах на шибана магистрала... За късмет малко след това видях първият изход за града и веднага се изнесох. Долу, на кръговото под магистралата, имаше полицейска кола. В първият момент реших, че някой шофьор се е обадил в полицията да се оплаче от откачен колоездач на магистралата и се чудех дали съм сгазил лука или ще ми се размине...ама явно бяха там по случайност. Чудя се, какво ли са си помислили, виждайкиме натоварен и въртящ педали под този дъжд... Преи 2/3 години лично аз бих се пратил на психиатър...
Благодарение на дъждобрана бях горе долу сух от кръста нагоре, а и времето не беше много студено, та голяма опасност от настинка нямаше, затова в първата кръчма с навес, която намерих, спрях да пия кафе /вместо чай/ и да чакам да понамали дъжда.
Около час и половина по- късно потеглих отново. Почти не се мяркаха хора по улиците и ми беше трудно да намеря изхода от града. Докато карах и се чудех накъде да поема задната гума се спраска. Ама здраво, за секунди остана без грам въздух. За късмет видях бензиностанция на Репсол в далечината и реших да бутам до там и на спокойствие да сменя гумата и да я надуя. Бях доста разочарован, когато стигнах и видях, че по стара „репсолска” традиция, компресора струва едно евро. Напълно неприемливо от моя страна. Така че си смених гумата, надух колкото мога с помпата и пак напред.
Питах няколко пъти за пътя, следващото градче се казваше Пуерто дел санта Мария и въпреки подчертаването, че търся второкласен път, се оказах отново на магистралата. Почудих се какво да правя и реших, че е по- безопасно да продължа напред, защото иначе трябваше да се връщам поне 5км назад, бутайки срещу трафика. Теглих една солена майна на „упътващите” и спрях да поизчистя малко от лепкавата кал от спирачките. Въпреки поройният дъжд нямаше чистене, като глина беше полепнало навсякъде.
Тъкмо съм си навел глава и ръчкам с една клонка чувам „Добър ден, някакви проблеми?”...поглеждам и виждам пред мен спряла полицейска кола и единият се приближава към мен...викам си ей ся загазих..с колело на магистралата... Най- нахално му викам „А здрасти. Абе да те питам, тръгнал съм за еди къде си, питах сума народ откъде да мина и всички ми казаха насам, не знам има ли друг път, няма ли...” /това точно под табелата забранено за колела и прочие.../ Човека само ме изгледа странно и ми каза да внимавам много и че след 3 км има изход за градчето, което ми трябва. Пожела ми приятен път, качи се в колата и замина... Баси, пак се отървах.
В Пуерто де санта Мария дори не спрях, стори ми се доста сиво градче, макар че с тези облаци и дъжд... Точно тогава ми се обадиха по телефона и се оказа, че не е лошо да побързам да си стигна вкъщи, така че със съжаление минах на 10тина километра от Кадиз, без да вляза и да се разходя. Харесвам го този град, ама друг път ще е... А и както ми беше тръгнало се оказах отново на магистрала...изобщо този ден бях доста нередовен... {:
По едното време успях да се измъкна от там и е оказа, че трябваше да обикалям над 30км по обиколни пътища. Беше ми доста притеснено, защото бях решил, че след толкова дъжд заслужавам един горещ душ в някой къмпинг, а въпреки че зоната се слави с много такива не виждах нито един. В Чиклана де ла Фронтера пристигнах към пет и нещо вечерта и започнах да се оглеждам за някакъв хостел на по- нормална цена, но под 25/30е /баси, даже в Торремолинос може да се намери хостал за 10тина евро по това време../ не намерих нищо...реших да продължа нататък, за съжаление загубих почти час за онзи де духа.
Излизайки от Чиклана видях табела за къмпинг. Още по- готиното беше, че пътя беше по надолнище, та ми дойде добре както се бях изморил. Стигнах до къмпинга /Rana Verde се казва/ след около 10 км и ме посрещна неприятна изненада- не ме пуснаха. Предложиха ми бунгало /30+ евро/, но с палатка не можело. Дори обяснение не ми даде. И то в седем и половина вечерта /20мин по късно вече си беше тъмна нощ/ , а на въпроса къде може да има друг къмпинг ми отговориха „Нямам идея”...бахти скапаният идиот...
Искам или не- върнах се по тези 10км нагорнище и продължих към следващото село с надеждата да открия нещо. Така или иначе беше прекалено късно за да търся място и разпъвам палатка, пък и зоната наоколо е силно застроена и трудно се намират скрити местенца...
Намерих отбивка за къмпинг чак към 9 вечерта /край Конил де ла Фронтера/, пътя се виеше през борова горичка, осветление 0 и фар дълбоко заровен в дисагите заради проклетият дъжд. Налагаше ми се да се приближавам на 10см от табелите за да видя накъде сочи стрелката към къмпинга. Доста неудобно, но накрая го намерих и горещият душ беше върха. Едва издържах да си сготвя и хапна преди да откъртя.
През ноща пак се събудих от слаб дъжд, но сутринта времето беше приятно, макар и облачно. Трябваше да се въртя наоколо над час и половина, защото бара отваряше чак към 9, а и закъсняха. Въпреки това реших да не бързам. Вчерашният ден бях минал над 70км, въпреки мислех, че няма да докарам и до 50, та днес дори да тръгнех късно нямаше да ми е проблем.
Днес се надявах да не вали много и оставих фотоапарата на врата, подготвяйки багажа така, че ако се наложи да мога да го прибера бързо.
По картата бях решил да стигна до едно село Барбате. До него се стигаше по крайбрежният път и после се налагаше да се изкача на север и да карам по главният. Хубавото беше, че /според картата/ пътят от Бербате до главният минава през природен парк.
За съжление отдалече видях, че над селото се излива здрав дъжд и още на 15км преди него отбих нагоре.
Пътя се виеше нагоре и надолу между хълмовете и като цяло беше доста приятен.
Малко преди главният път ме чакаше неприятна изненада. Стигнах до едно кръгово. На ляво за Малага...но по магистрала, надясно- пак за Малага, но през едно село, Вехер де ла Фронтера, само че здрав баир...
...като истински пич слязох от колелото и си изплюх белият дроб, бутайки нагоре.
От високото започнах да сипя люти псувни. Оказа се, че, на няма и 2км след кръговото, магистралата се превръща в нормален път, на който можех да карам колелото. Мамицата им мръсна, разказаха ми играта...въпреки че селцето беше симпатично...
...даже се оказа туристическо...
...пък и от височината се разкриваха красиви гледки.
Тук в едно кафене ми разказаха играта- взеха ми 1.90 за едно кафе...Ей аланкоолууу даже на плажа не взимат нд 1.50 за кафе бе, да та....таковата нали...
От туристическият офис ми препоръчаха да обиколя и изляза от стар и малко използван път, според момичето бил по- приятен за велосипедисти, поради липсата на трафик...
.../продава се, ако някой иска да си купи../...
...но пътят беше целият на вълни...
...и толкова стръмен, че ми се наложи да сляза и бутам колелото.
И както всички знаете- всички пътища водят към Рим!
Като цяло денят беше облачен, но доста приятен. Сутринта мислех, че ще е студено и бях обул дългият клин, но във Вехер се преоблякох с късият клин и ръкав.
Трафик почти нямаше, така че се наслаждавах на максимум на гледките около мен.
По едно време започна да прикапва и реших, че ще вали. В ддаечината видях бензиностанция и сметнах, че е най- добре да натисна по- здраво, за да се скрия под козирката и и евентуално да пия някое кафе.
Е, приближавайки се видях, че е затворена преди доста време, ама покрива си седеше, така че голяма работа.
Седях си там, чаках да завали и се чудех каква е тази човешка мания да руши всичко...
След половин час ми омръзна да го чакам, качих се на колелото и продължих.
По едно време видях табела, сочеща към плажа „Болония”...
...чувал съм, че е много красив и се замислих дали да не отбия нататък и да пренощувам. Още повече изглеждаше, че над самият плаж облаците са разкъсани и пече слънце. Но пък още нямаше и 5 часа и не ми се спираше толкова рано.
Няколко километра по- късно започнах да се ядосвам, защо не спрях. За никъде на бързах особено. Но пък от друга страна беше събота, нямах хляб и наоколо не се виждаше магазин. Можех да изкарам вечерта без хляб, но в неделя надали щях да намеря откъде да купя, а колелото си иска здраво папо.
По едното време стигнах до място наречено „Пунта Палома”. Наблизо имаше къмпинг и реших, че навярно е хубаво място за почивка.
Пък и нагоре се виждаха къщи и се надявах да има магазин.
Това отсреща е Африка.
Къщи имаше, но магазин не. Намерих един ресторант и влязох да попитам и потвърдиха неприятната новина. Попитах ги дали те няма да имат излишен хляб, ще си го платя. Испанците поначало ядат много малко хляб, затова винаги артисва.
Е имаха. Само дето ми поискаха 2,50 за него...помислих малко...днес бях ограбен 1,90 за кафе, но не бях харчил за нищо друго, а хляба беше хубав и ми трябваше, така че прежалих и си го купих. Бахти, същият в магазина струва 1,15 евро, ама карай да върви.
Зоната беше красива...
...бях уморен и не ми се занимаваше да търся друго подходящо място за къмпинг.
Е, тук също не беше от най- подходящите, ама да го...кхъ кхъ... /снимката е от следващата сутрин/
Намерих си приятно и скътано местенце за палатката и тъй като беше рано отскочих да погледна плажа...
...изглеждаше толкова красиво и слънцето напичаше така приятно и реших, че да става каквото ще, влизам да се изкъпя. Ако ще да ми замръзнат камбанките.
Отскочих до палатката, захвърлих дрехите и взех хавлията и се засилих. Водата беше...просто върха. Влязах едва едва, притеснявайки се от студената вода, а не ми се излизаше. Беше просто идеално. А как ми се услади хапването след това, не е истина.
А залеза беше просто прекрасен....
...и въпреки, че мислех да допиша цялото пътуване в тази част, реших да спра дотук, че стана малко дълго.
Обещавам да не се бавя толкова много с остатъка...
G. VII. ДЕВНЕНСКИТЕ КАРСТОВИ ИЗВОРИ ОЩЕ ...
с. РИБАРИЦА-хижа БЕНКОВСКИ-седловина ХАЙ...
2. zaprehoda
3. Вeско Петров
4. Breathe
5. Felixkotkov
6. Naire
7. Bapha
8. Любим линк
9. Любим линк
10. dorichela
11. Snooper
12. grandoman
