Ето на, наистина доста време мина откак се прибрах от Ланзароте, но някак и така и не намирам музата да седна да допиша и споделя последните и впечатления от този остров. Защо? Имам някоя и друга идея, но смятам да ги мзапазя за себе си. Без това, каквото и да кажа, ще е лъжа, защото основната причина /струва ми се/ е че ме мързи.
   То и не остана много за разказване всъщност. Малко преди да си замина наистина се ядосах, защото ми се повреди външният хард където ми бяха всичките ми снимки /изключение правят от Ланзароте/, има няма 20 гига, от последните 5 години може би. В последствие се оказа, че не могат да бъдат възстановени, заради техническа повреда в диска.
   Това малко оффтопик така да се каже.
   Та по темата.
   Последно на острова посетих известните плажове Papagayo /папагал в превод/.
   Намират се в южният край на острова, близо до Playa Blanca /Кръстили са го така заради боята дето са използвали, не заради плажовете му/, и папагали няма и никога не е имало.

   Голяма част от острова е обявен за резерват /има десетки видове гущери и храсталачета, които виреят само тук/, поради това освен основните необходими пътни артерии почти не съществуват други пътища. В случая с тези плажове пътят е черен. Освен че е черен е с напречни коловозчета и друса яко.
   Да, ама аз съм чел за самотното пътешествие на Веско дo червената пустиня /Веско, ако четеш- благодаря ти много {:/, затова им знаех цаката- газ до ламарините, пък се моли да се не разпадне. Тук поне кенгура няма. Да ама по едно време настигнах група туристи, които вно не бяха го чели и караха бавничко. Та ми се наложи и аз да си изтръскам бъбреците.
   За да стигнете до плажа ви е нужно превозно средство, пеша...мисля, че от Playa Blanca има някаква пряка пътека, но не съм сигурен.
   За да влезете обаче се плаща вход /поне да бяха понасипали малко чакъл де/, който си е направо символичен- 3 евро. За местните е безплатно, Аз нали си нямах още документа за местен се засилих да си плащам, ама като изкарах портфейла им се наби на очи испанската шофьорска книжка, така че спестих за кафе.

   Всъщност това са 7 плажа оформени между няколко малки заливчета.



   Както и целият остров- всичко наоколо си е направо пустинно. Правят впечатление натрупаните в полукръг камъни, които се използват за завет от вятъра. Между другто точно този се оказа нудистки плаж, но не беше много населен.
   Самите плажове са си доста скучни и са разделени от високи скали.

   А отсреща се вижда Фуертевентура. Така и не успях да се добера до нея, ама ще я имам предвид за по- нататък.



   Мен лично скалите ми направиха по- голямо впечатление от самите плажове /засега/.
   Забрвих да спомена че плажовете са малко пръснати, аз реших да стигна до последният с колата и оттам а подкарам обиколката пеша.



   Крачейки си мислех- толкова много камънак има наоколо, как не са успяли някаква изкуство да си направят от това... Вярно правят пепелници от вулканична пемза, но нищо особено честно казано. Шир потреба, обаче на всеки артикул има залепена лепенка, че не е китайски, а произведен на самият остров. Те, горките, без туй нищо не произвеждат...

   Та докато си го мислех попаднах на най- високото място и спрях изненадан.
   Вярно, показвал съм ви и други сърца обградени с камъни, но тук бяха направо стотици...

   Малки, големи, от камъни, от изметен прах.... Явно това им е изкуството...намерили са им приложение в крайна сметка... 
   Някой, някога май беше казал, че изкуството е любов. /Ако никой не го е кзал, значи аз съм си го измислил./   Та ето го доказателството де...

   Панорамата инак не е лоша, а водата е невероятно синя. Честно ви казвам- никога не съм виждал такова синьо преди.

   И тук попаднах на плаж, който наистина ми хареса.



   Прекрасно, скътано заливче с кристално чиста вода...

   Тук бяха и единствените заведения. Както казах- стараят се да се строи възможно най- малко.

   Имах си и манекен, който изобщо не се впечатли, че го снимам. Някакъв си нахален турист, ама ха...
   Вятъра беше доста силен, дори успя да поджане от самият плаж една надуваема лодка и я вдигна чак при мен, горе на скалите, та слизах да си я върна на собствениците.

   Онази скална плоча отсреща е дебела точно 4 пръста /мои/, надолу дебелината не се променя, а кой знае колко тона пясък зад нея я натискат. Чудя се докога ли ще издържи.
   Мислех да се изкъпя след като пия едно кафе, но се позаоблачи и стана хладно, та се отказах.
   Не знам дали споменах по рано, но да си поръчаш кафе с чаша вода тук е почти невъзможно.
   Пояснявам- свикнах да си пия така кафето и където и да го поръчаш в Андалусия /с малки изключения/, то ти го носят с чаша вода, обикновено минерална, понякога и от грифовете с бира.  Ако го закъсате, спокойно можете да влезете в кое да е кафе и да помолите за чаша вода- никой няма да ви изгледа сърдито, ще ви я дадат с усмивка и няма и да помислят да ви искат пари.
   На Ланзароте такива глезотии обаче няма- носят ти директно бутилка вода и си я плащаш като поп.
   Та захлади както казах и реших да взема колата, че да стигна до последните два плажа /падат се първите де/, за да ми е наблизо, бях походил доста и жегата ме поумори малко.

   Тази е явно на някой от работещите тук, сутринта рано преваля...ясно на какво се превръща черният път тогава....

   Щракнах и някоя снимка на последният плаж /от предният няма да ги показвам, че имаше красиви гледки, ще ми попаднат на блогa, че да ма съдят после- не мерси/, тази даже малко се е поразкривила, ама карай.
   Времето взе че се усмихна и аз реших, че щом след два дни заминавам, няма начин да не се топна и тук гледайки близкият остров.

   Водата беше странотна, имаше доста големи вълни, по- късно стана дума, че там винаги е така, явно заради близоста на островите. Беше истинско удоволствие да се боричкаш с тях. Бяха достатъчно големи- в един момент водата ми е до над коленете, в следващият подскачам нагоре и въпреки това, главата ми се оказва под водата... Върховно удоволствие. На два пъти си тръгвах и се връщах да се топна пак, направо не ми се заминаваше.

   Накрая, ща не ша, хванах пак прекрасният път и си тръгнах.
   Пътем минах да снимам една скала на която отдавна и се точа...

   Както и една/ две панорами...

   ...ъх и тази съм я кривнал малко.
   Имайте предвид, че толкова зелен островът е само около 2 месеца в годината- януари и февруари, тогава падат достатъчно дъждове. През останалото време всичко е изгорено.
   Та така, малко по малко се прибрах в къщата, подготвяйки се да си замина оттук.

 

Страхотно! Така ми се прииска да се топна и аз в това синьо,синьо море...

Анонимен видях коментара и ти го копнах, че ги трия тролчетата, забавлявайки се от това.

тоя лунен пейзаж ме кара да мисля,че никога няма да посетя този остров.

ХЕЙ, КОЙ МИ Е ИЗТРИЛ КОМЕНТАРИТЕ ОТ АНОНИМНИТЕ?????????????????

Т.Е. КОЙ Е ТОЗИ ОЛИГОФРЕН, КОЙТО СЕ МИСЛИ ЗА ХАКЕР?

И КОГА ШИБАНЯЦИТЕ ОТ АДМИНИСТРАЦИЯТА ЩЕ СИ СВЪРШАТ ШИБАНАТА РАБОТА? ЗНАЕТЕ МНОГО ДОБРЕ КАК СЕ ТРИЯТ И ОЩЕ НИЩО НЕ СТЕ НАПРАВИЛИ **********************************************!

Но и това го има на нашата земя.Моя приятелка ще го посети скоро! Аз обаче я изпреварих! Разгледах всички възможни снимки, простор с дъх на нещо непознато, но приятно, дори усетих чистата топла вода с дъх на...гореща скала!Ако е рекъл Господ, може и ние да го посетим! Снимките са хубави, обясненията достатъчни, остава само да се настроиш положително и усетиш цялата красота на природата!