Прочетен: 12904 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 28.02.2011 17:16
Свърши шоуто, порадвахме се всички на белоглавко, тълпата се изреди поединично покрай соколаря за снимки и се изнизахме към последното от поредицата шоута /аз се изнизах скоростно да си купя нещо за пиене, че бях прежаднял. За пореден път си обещах да си нося вода на такива места, след като видях цените./.
Вие се намирате тук!!! Съдейки по дупката точно на канарските- явно тук е гъза на географията....
Оказа се, че следващото шоу ще е край басейн...
...а това са главните действащи лица
Хора, няма да в описвам шоуто...
... това е нещо, което трябва да видите със собствените си очи.
Само ще ви кажа, че беше страшно забавно и си струва.
Чудя се просто кои снимки да ви покажа, за да видите красотата на тези животни.
Имат и невероятно чувство за баланс, тази топка си седя там колкото и да се въртеше.
И след един последен танц...
...е време да си вземем довиждане...
Между другото, преди и след шоуто можете да си направите снимка до един от тези морски лъвове...
...като този пич например, с децата е по яко, лъвът застава зад тях и си полага главата на тяхната.
Снимката е 5 кинта и е забранено да снимате с вашите фотоапарати, те си имат.. На излизане можете да ги намерите в магазинчето за сувенири и ако ви харесат- плащате и си я прибирате. Платих си без никакво угризение. Пък и си струваше, шоуто наистина ме впечатли.
Та стига толкова. Да продължим нататък освен.
Както казах- из целият парк има разни елементи на украсата..
...и много ми хареса, например, ето тази костенурка. Красива изработка.
А ако се качите на дървеното мостче над нея...
...се оказва че има и плаващи дамски чантички /само да не ме емнат ся природозащитниците/... Аз, обаче, съм бил и в пракът на крокодилите в Торремолинос /там са стотици// та не ме впечатлиха особено, но децата наоколо бяха изпаднали в захлас. Мен обаче ми хареса как са направили водопадчетата и езерцето им. Майстори.
Продължавайки нататък се натъкнах на голяма клетка с полярни сови, имаше поне 10тина, но нали работя с една такава, та минах бързо оттам.
Искаше ми се и да снимам но мрежата беше прекалено ситна и фотоапарата постоянно фокусираше нея, вместо птиците.
Разхождайки се по алеите забелязах, че стъпването извън тях е забранено, като са използвали доста оригинални идеи за табелите.
Изобщо, опасно си е тук да стъпваш дет не ти е работа...
Наложи се пак да завъртя покрай орлите, все пак от преследване на шоутата обикаляте на скорост почти целият парк, а нали уж съм дошъл да огледам и останалите животинки.
А то си заслужава да ги види човек.
Пък и не само заради животинките...
Клетките /не че прилича много на клека, но все пак...прътите, дори златни, пак са си пръти/ също са красиво направени. Май се повтарям малко, ама нито съм писал, нито издавам книга, така че- ще търпите.
Баси, това изглежда направо като умряло. Ама са много сладки, пухкави такива едни. Не знам какво са...
...но ако ви се занимава- тук е написано на 3 езика. За мен продължава да е загадка какво точно са, но няма значение, красиви са. Мен толкоз ми стига /абе не е като да не ми се иска да ги знам, ама нямам намерение да си губя съня, щот не съм научил/.
Точно до тез дребосъци...
...се намираят и едни великани...
За тях не ми трябваше информационна табела, за да разпозная африканският бизон. Колко съм чел за него като малък в книгите за индианци /Карл Май rulezzzz/.
Спомням си, навремето в Пловдив имаше зоологическа градина /абе има ли я още?/. Та там имаше европейски бизони, огромни животни за мен тогава, все пак аз нямах и 10 години...А и миришеха доста. Ама говедо, какво да го правиш, явно не го влекат модните парижки тенденции в света на уханията.
Абе вие забелязахте ли как са оградени тези животинки? И не само- елените и те... Някакви си ефирни телове...
...ама така като гледам- хич не си е работа да ги пипаш май.
Не си спомням дали в предният пост ви показах, но навсякъде из парка има удобни за почивка ъгълчета, където да поседнете. Честно казано- трябва си, особено ако сте с деца. Аз обаче като съм тръгнал да разглеждам и правя снимки- почивки не признавам.
И така се озовах край тези дребосъци /има ли нужда да ви казвам какво са.../. Всички спяха с изключение на този приятел...
...който обаче беше страшно активен и не се спря да търчи като ракета навсякъде. Много готин беше, когато се вдигна на 2 крака, но за съжаление го направи само веднъж и докато се усетя да снимам...абе търчеше му се на пича, какво да ви кажа.
Точно отсреща имаше пързалки за децата, ама никъде не видях да са използвани. То след толкова търчане не им остава силици и за пързалки.
Пък си има и златна мина.
Не че е нещо особено...
...но пък е красиво и е безплатно да се качите на лодките да поплувате. Под навеса имаше и едно дървено каналче, показващо как златотърсачите са търсели злато измежду пясъка и камънака. Не можах да го снимам, щот еедна банда следотърсачи се беше наредила да намери нещичко.
Иначе намерих и къде се е провеждало каубойското шоу, ама 2 часа по късно. Язък.
Та крачка по крачка се оказах до основната причина за посещението на този парк /cindy!/.
Котки.
Големи.
И красиви. Винаги съм намирал тигрите, в частност бенгалските, за едни от най- красивите животни на земята. Сила, красота и елегантност събрани в едно. Пък и мързел и непукизъм да не забравим /абе я да видим колко непукист ще да е, ако махнем тез стъкла, а.../.
След около половин час реших че е време да довърша обиколката си...
И пак котка.
Тази явно обича водата, щот беше заградена отвсякъде. Или пък може да скача нависоко и не обича водата. Вий си изберете.
Обаче е страхотна. Беше сама, но в една остъклена клетка наблизо имаше още един екземпляр, може би е болен и са го прибрали за кратко там, щот точно в съседство с него имаша още една с едно малко бяло тигърче.
Стъклото отразяваше много гадно, та снимката не стана хубава, ама е сладур.
А пък точно отсреща имаше заграждения с различни видове костенурки. Какво правеха тез двете няма ви казвам, ама трябва да сложат на табелата им една червена точка. А ако можете да чуете мъжкият какви звуци издава- култово.
Малко по нататък попадаме на алейката на рептилите.
Не, не не. Не рептилите на мисбис, нищо общо с тях.
Става дума за разни змии и игуани. Не съм ги снимал заради отражението в стъклата, ама тази не издържах да не опитам. Просто е огромна.
Всъщност алеите са две, разположени от двете страни на огромна клетка с папагали. Не съм я снимал, щот пак имах проблеми със ситната мрежа.
Другата алея е посветена на приците- основно шарените такива.
Трябваше да има и един тукан /според табелите/, ама той липсваше. Не е като да не съм виждал де, ама...красива птица е, щеше ми се пак.
Тук, напук на ситната мрежа, успях да щракна 2/3 сносни снимки.
Изобщо- шаренийка.
Циганите ряпа да ядат направо. Ама те пък и не са толкоз красиви, така че сравнението отпада.
И след толкова приятна разходка дойде времето да видим гърба на табелата, приветствала ни на влизане.
Пичове и от мен мерси за прекрасният парк. И другият път да ме пуснете гратис.
Между другото ако след като излезнете, решите, че искате да го посетите отново /на следващият ден примерно/, можете да се завъртите край входа и да си купите билет на половин цена. Само трябва да представите билета с който сте влезли по- рано днес.
А да- препоръчвам ви да се завъртите и през сувенирното магазинче на изхода. Има някои красиви неща, за които си струва да дадете малко пари, колкото да запазите спомена. Аз минах и изобщо не съжалявам.
Засега обаче спираме дотук. Очаквайте ново включване скоро.
Тагове:
Софийският зоопарк се видя в чудо с екзо...
Раздробяването на Европа е лошо решение ...
"Котетата" са страхотни! :))))
Котетата са сууупер :)))
Икостенурките ми харесаха :))))
Как да не ти благодари човек?
"Аз обаче като съм тръгнал да разглеждам и правя снимки- почивки не признавам."
И аз съм така. Онзи ден във Верона като бяхме и нашите влизат в някакво заведение да ядат. Все ненаял се тоя народ, бе! Все за ядене мисли!
Аз обаче заявих, че нямам намерение да си губя времето там и ще се поразходя. Така разхождайки се попаднах на Castel Nuovo, за който загубената ни пишман екскурзоводка не беше обелила и дума, а може и да не е знаела, каквато си беше смотана.
После разбрах, че в музея на замъка имало картини на Тинторето, Тициан и др., но имах време само да щракна няколко снимки в двора и трябваше да тръгвам.
Изобщо си мисля, че вече куцо, кьопаво и сакато е тръгнало екскурзовод да става, а това не е работа за всеки. Имала съм и страхотни екскурзоводи - Силвия от Руал и Гери от Бохемия са супер! Голям късмет извадих да попадна на тях, но тази сега последната явно си беше сбъркала професията. По-скоро май се е праквалифицирала се от друга професия, защото хич не й се отдаваше и освен това излъчваше някаква примиреност, негативизъм, абе нещо отблъскващо. Като си тръгнал на екскурзия да се кефиш не ти трябва тъга да се лее от гида...
Отплеснах се :)
Мисълта ми беше, че май е по-добре човек сам да си организира пътуванията, както правиш. Също и аз го правя, но понякога ме мързи да се троша с организация и се възползвам от агенции. Има някои много добри и си заслужава, но повечето не струват - лаици някакви решили да се учат на гърба на туристите.
Пътешестването си е голяма тръпка. Жалко, че не ми е свързано с работата. :(
Не за друго, ама аз и организация са две леко несъвместии нещица...
Аз по скоро стигам до даденото място и почвам да подбивам петите, оглеждайки всички околло мен, понякога се слчва да пропсна интересни неща, скътани в близки улички, дрг път, обаче, откривам ъгълчета, за които другите не подозират...и така.
Е, напоследък се изтарикатих и търся най- близкият туристически център да получа поне бегла представа, пък и карта на града.
Наскоро попаднах в едно испанско градче, скоро ще пиша а него, може би. Там бях само за около 4 часа и жената от информацията беше страшно любезно и информирана. Обясни ми всичко- кое, къде, как, работни времена, вход, от къде има хубави панорамни гледки... Много и благоаря за което. Всъщност благодарение на нея съм направил онази хубава панорамна снимка, която качих преди два дни във фейса, щот ако тя не ми беше казала откъде...
Но като цяло предпочитам сам- така не завися от групата, ти сама си се убедила /предполагам/, че една група може да е страшно досадна и претенциозна, което пък убива целият кеф от обиколките. Пък и повечето интересни местенца си имат собствени гидове, които да ти разкажат нещичко.
Абе аз хубаво мислех някога да уча езици и да кандидатствам туризъм, ама бях прекалено мързелив, а и твърде късно разбрах, че за там искат поне 2 езика. Ама нищо, наваксвам някак си.
Навремето живеех сам в Сливен и през уикендите никой не можеше да ме намери в квартирата, редовно се разминвахме и с майка, когато ми идваше на гости без да предупреди. Спомням си един култов момент. Беше ми купила гсм специално за да имаме връзка, звъни ми и ми вика "Здрасти аз съм във влака /идва към Сливен сиреч/, ти къде си?" Пък аз и отговарям "Здрасти и аз съм във влака. Ама за Търново..." И те така, къде на стоп, къде със влак...
02.03.2011 20:59
12.02.2012 12:25
2. zaprehoda
3. Вeско Петров
4. Breathe
5. Felixkotkov
6. Naire
7. Bapha
8. Любим линк
9. Любим линк
10. dorichela
11. Snooper
12. grandoman